Русенски
ТАРАЛЕЖ

Приемна на общинския съветник проф. Белоев

Партийните организации „Темида“, „Дянко Стефанов“ и „Димитър Благоев“ и русенци от район „Център“ поканиха общинския съветник от БСП, проф. Христо Белоев на среща.

На приемната с него гражданите поставиха следните въпроси и проблеми:

  • Състояние на  корабостроителницата в Русе – възможно ли е  търсене на инвеститори и последващо отваряне?
  • Състоянието на тротоарите и улиците зад Пантеона е незадоволително и опасно;
  • На ул. „Кирил Старцев“ се срутва къща – паметник на културата;
  • Кога ще бъде изградена канализация в кв. „Долапите“?
  • Подпорна стена – „Придунавски булевард“ – от дялан камък, към блоковете и Католическата църква – налага се 3 дървета да се махнат;
  • Очакваме Община Русе да полага повече усилия за икономическото развитие на града, за да върнем младите.

Професор Белоев отговори на част от поставените въпроси и се ангажира с последващ отговор на останалите.

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

09.09.2018г.- 74г. от Победата над фашизма в България

МО в БСП Русе, съвместно с БАС Русе и БСП Русе отбелязахме 74 години от извършването на Деветосептемврийското въстание през 1944г. и победата над фашизма в България. Участниците
поднесохме венци и цветя пред Братската могила в град Русе.
Никой не е забравен и нищо не е забравено!
Честит празник!
Нека помним и се учим от уроците на историята!

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

5 изумителни предсказания на Карл Маркс, които се сбъдват в момента, ето какво ни чака… Затъваме ли в блатото на великата рецесия без пари дори за здраве, но с iPhone 5S в ръката

В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския папа Франциск, че е „чист марксист”, до автора от Washington Times, който нарече „упорит марксист” кмета на Ню Йорк (Бил де Блазио). Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма, пише Шон Макелви в Rolling stone.
Мнозинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ), се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S , намиращ се в джоба ни.

По-долу, предоставяме няколко факти от живота през 2014., които са предсказани от Маркс, преди повече от век, при анализа на капитализма.

1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият аспект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи, природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба, рано или късно, ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците няма да са в състояние да закупят продукта на труда си. Без всякакво съмнение, в нашата съвременната история, от Великата рецесия, до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм”, т.е. такива финансови инструменти като облигациите или сделки с кредитни неустойки. Ние произвеждаме ли произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: Простичко казано – именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да потънат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да погасяват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна както и предсказваше Маркс.

2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждаваше за склонността на капиталистите да внушават, че стоките, които хората следва да закупят, са особено ценни, въпреки че това могат да са по същество ненужни стоки и услуги, така че с времето ще се стигне до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е твърде язвителна, но точна характеристика на съвременните американци, които се наслаждават на невероятен разкош и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем, например, iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте миналата година, или iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима ? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни рекламни кампании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки, без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.

3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството, го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация , т.е. разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазита да плъзне по цялото земно кълбо.” – пише Маркс. – „Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си.” Макар днес тези идеи да изглеждат очевидна истина, Маркс ги изрича още през 1848 г., т.е. 100 години преди началото на глобализацията. Той не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но обяснява също и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на нови ресурси – това са чудовищата, който трябва непрекъснато да бъдат хранени.

4. Walmart (монополите)

Класическата икономическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и способна на самозапазващо се съществуване. Но Маркс предсказва, че цялата икономическа власт, в края на краищата се стреми да се съсредоточи в ръцете на малък брой корпорации-монополи, които са готови да се бият помежду си. Това, вероятно, е звучало твърде странно в края на 19 век. Както пише историкът Ричард Хофщадтер, „тогава американците смятаха за естествено имуществото да се разпредели между всички, а политическата власт да се децентрализира”. Но вече през 20 век, посочената от Маркс тенденция започна стремително да се засилва и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, (такива като Walmart), на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, – такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопански корпорации като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръщаше все повече и повече в един централизиран свят: големите компании поглъщаха малките фирми толкова бързо, че свят да ти се завие. Политиците вече твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес. Някои от политиците продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това – по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че работната заплата ще бъде държана ниска от „резервната армия на труда”, което се обяснява от класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труд колкото се може по-малко, което е най-лесно да се направи, когато има твърде много незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, може да се каже, че при рецесия, високото равнище на безработица няма да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбите: хората ще бъдат толкова притеснени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, колкото и да са ужасни условията на труд. Дори авторитетният Wall Street Journal предупреждава: „В последно време, в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително се увеличава, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни”. Явлението се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходящото време за справедлив ръст би настъпил само когато имаме „пълна заетост” , т.е. безработицата да падне толкова, че работниците да могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и намиране на нова работа.

Заключение

Маркс не е бил прав за много неща. Но повечето от творчеството му се фокусира върху критика на капитализма, а не върху предложение за това с какво да го замени, което го остави отворено за неправилно тълкуване от безумци като Сталин през 20-ти век. Но трудовете му все още обясняват нашия свят по адекватен начин. Когато Карл Маркс в „Манифест на Комунистическата партия” призовава за прогресивно подоходно облагане, в света няма все още нито една държава, която би могла да направи това. Сега, в света, практически не останаха държави, в които да не се прилага прогресивно подоходно облагане. То се превърна в един от инструментите, с които САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст, са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем.

Както пише Робърт Хайлброунър: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото е неизбежен”. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на 3-милиардната армия от бедняци.

Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да загубите, освен оковите си.”, и до днес не е загубил актуалността си.

http://www.blitz.bg/news/article/393530

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Да си спомним за…

 

Да си спомним за…

 

ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ

 

Признавам, че с немалко притеснение пристъпих към написването на тези редове. Защото, повярвайте, никак не е лесно да се разкаже истински   за Георги Харизанов. А и не зная досега да е писано нещо за него, а каквото и да се напише – все ще е недостатъчно.

Въпреки че завърших нашия университет, нямам спомен от него от студентските си години. Горд съм обаче, че бях негов колега като преподавател. Пазя дълбок респект към неговите професионални и морални качества. Георги Харизанов беше невероятен педагог и възпитател. Получил отлична фундаментална подготовка в Ленинградския електротехнически институт „В.И.Улянов” /”Ленин”/, той има неоспорим принос за изграждането основите на Факултета по електротехника и електрификация на селското стопанство /днес това е престижният Факултет по електротехника, електроника и автоматика/. Неговите идеи и педагогически опит са водещи при формирането на специалност „Автоматизация на производството”. По-късно той оглави и групата, занимаваща се с процесите на автоматизация и електронизация на мобилни селскостопански машини. Тези негови качества бяха оценени подобаващо от студентите, преподавателите и ръководството на Универститета и Георги Харизанов ръководи в продължение на много години катедрата, факултета и научно-изследователския сектор на Университета.

Георги Харизанов не познаваше егоизма, користолюбието и материалните подбуди. Като всяка богато и широщо скроена личност той не остана встрани и прие предизвикателството да участва активно в кипящите събития след промяната в есента на 1989 година. Съвсем закономерно оглави русенската партийна организация, а по-късно беше избран и за народен представител във Великото народно събрание. В онези времена на злоба, омраза и оплюване на всичко, свързано с миналото на нашата Партия, за него никой не каза лоша дума.Дори най-яростните критикари на разрушената система не намираха какво да изрекат срещу него. Георги страдаше, че идеите на социализма бяха хазартно проиграни, че отрицателните качества в националния ни характер намериха почва и избуяха. Споделял е с мен, че това е причината доброволно – забележете – доброволно да се  откаже от дейността си на народен представител и да се върне към преподавателската си работа. Не знам да има друг такъв случай в историята на нашия парламент.

Георги беше съвсем земен човек. Но той беше личност, която имаше мисия. За съжаление, коварна болест ни го отне. Той така и не успя да види осъществени мечтите си за един модерен Университет в нашия град.

Днес ние, неговите колеги и приятели, продължаваме да се вслушваме в съветите му, да се учим от неговата доброта и благия му характер. Надявам се, че от онзи по-добър свят, в който отиде, той прие нашата скромна благодарност  –  именуването на учебна зала на негово име в корпус 10 на Университета.

 

                                                                  Проф.Никола Михайлов                                        

 

Една от последните публични снимки на Георги Харизанов

 

 

 

 

 

 

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ

ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ

Някога, някога, толкова някога… Така се пееше в една чудна песен по тест на чудесния Недялко Йорданов. Не искам да изпитвате носталгия, не че няма защо. Думата ми съвсем прозаично е за продуктите, с които се храним, били те месни, млечни или зарзават някакъв. Та – някога имаше БДС /Български държавен стандарт/ за всеки един от тях, имаше си и органи, които проверяваха доколко се спазват тези стандарти от страна на производителите. Сега стандарти няма, на пазара изобилие от всичко, но това всичко би било направо за боклука, ако се прилагаха ония стандарти. Е, имаме някаква „Стара планина“, която я въведе един „отличил“ се министър в първото правителство на ГЕРБ, ала дори тя трудно би се вписала в същите тези стандарти. А, щях да забравя – имаме си и БАБХ /Българска агенция за безопасност на храните/. Каква дума само, а – безопасност! Да стават там за ядене, а за качество – който може да си го позволи, да купува „Стара планина“, който не – ясно какво.

Позволявам си тук да напомня на четящите тези редове разшифровката на ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Ако си спомняте колко ни убеждаваха как влезем ли в Европа, всичко ще е наред и от чешмите ще потекат едва ли не мед и масло като в приказките. Пустата му Европа, уж сме в нея, а се тъпчем с палмово масло вместо със сирене, с прат /най-долнокачествените остатъци от месо по кокалите, осмуквани с вакуум/, сланина, емулгатори, стабилизатори, Е-та разни и прочие вместо истинските колбаси, които ни предлагаха месокомбинатите от соцвремената, с натъпкани с нитрати и какво ли не още плодове и зеленчуци, внасяни не само от южните ни съседки и Полша а дори от Австрия?! Къде е тук европейското развитие, време е да се запитаме. Нали сме граждани, а не само данъкоплатци, нали ние, народът, сме суверен, а не Бойко Борисов! Едно време лозунгът беше „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“. И се шегувахме, че даже знаем името на човека. Сега няма как да знаем имената на всичките „граждани“, дето са за нашето европейско развитие. Само знаем, че допреди четвърт век държавата все пак се грижеше за нас и качеството на нашата храна, а сега – кучета ни яли. То и кучетата май се хранят по-добре от нас де.

Та – става дума за политиката на управляващите спрямо собствения им народ. Иде реч наистина за развитието на нацията – не онова, европейското, а истинското. Какво ще рече „безопасност“, когато става дума за храни, как се проверява тя, по какви критерии и показатели? И дали това, което поглъщаме всеки ден, не ни трови и постепенно, снижавайки нашата жизненост дори като нация? Не е ли това първостепенно задължение на всяка власт – да контролира качеството на храната на народа, който го е овластил?

Тръгнах с темата за храната, защото за нашия беден, сиромашки вече народ, тя е основното в това време на нужда. Но обещавам – ще стане дума и за духовната ни храна, за културата, за образованието, за целевото опростачване на българския народ.

До скоро.

                                                                       Валентин ХРИСТОВ

 

 

 

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

ИМЕНАТА НА МАРКС, ПЛЕХАНОВ И БАЙРОН В СТИХОТВОРЕНИЕ ОТПРЕДИ 130 ГОДИНИ

ИМЕНАТА НА МАРКС, ПЛЕХАНОВ И БАЙРОН
В СТИХОТВОРЕНИЕ ОТПРЕДИ 130 ГОДИНИ

През 2013 г. публикувах преглед на стихове, посветени на Съединението и на Сръбско-българската война, пръснати по страниците на русенския вестник „Славянин“. Това са творби, чиито автори са най-обикновени българи-читатели на медията, намерили за уместно да изразят своите патриотични чувства посредством поезията. Стихотворенията са отпечатани през 1885-1886 г. и изпреварват Вазовата стихосбирка „Сливница“.
Публикацията ми бе в научно издание и ако се връщам към нея, то е заради едно-единствено стихотворение. Творбата е без заглавие, а нейн автор е С.К. от Троян. Публикувана е в брой 26 от 12 октомври 1885 г.Състои се от девет четиристишия. Интересни са първото и четвъртото.
Га прочитам лорд Байрона,
мисли идат ми наум.
Но, га чуя злий Мамона*,
аз кълня го, правя шум.
В края на стихотворението авторът е пояснил значението на Мамон (*Чорбаджийски бог), но не и името на Джордж Байрон. Ще отбележа, че За първи път през 1871 г. в сп. „Читалище“ е отпечатан текстът „Чърти от живота на лорда Байрона“.
Четвъртият куплет е още по-любопитен:
Гледам Маркса и Плехана,
чета Ботевия гимн,
па се чудя що погана
го обича като син.
От изследване на Георги Младжов се знае, че името на Карл Маркс става известно на българския читател през 1872 г. – чрез цариградския вестник „Право“, и през 1883 г. – чрез издаваните в Източна Румелия вестници „Южна България“, „Народний глас“ и „Марица“. Допускам, че във в. „Славянин“ името Маркс се появява за първи път в… стихотворение.
За Г.В.Плеханов може да се направи не само същият извод, но дори и да се разшири: това е въобще първото споменаване на името му в нашия печат. Почти преди 60 години изследователят Ангел Христов (Веков) посочи, че първото Плеханово произведение на български език – „Първи май – годишният празник на работниците от целия свят“, е отпечатано чак през 1892 г.
Дори да се приеме като хипотеза, че Карл Маркс, Георгий В. Плеханов и лорд Байрон са включени за първи път в стихотворение, написано и отпечатано през 1885 година, е най-малкото любопитен факт.

Живодар Душков

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

И след седем десетилетия Васила Илиева (Вася Бойчева) си остава „Вася – гвардейката, Вася – фронтовачката“

И след седем десетилетия Васила Илиева (Вася Бойчева)
си остава „Вася – гвардейката, Вася – фронтовачката“

На 1 юни 2016 г. в Русе бе открит Мемориал на загиналиге във войните. Сред официалните лица бе и Васила Илиева (Вася Бойчева) – председател на Областния съвет на Съюза на ветераните–Русе от войните. Под нейно ръководство миналата година се проведе обществено обсъждане на проектите за този мемориал, утвърди се един от тях, който и се реализира. Присъстващите бяхме впечатлени от жаркото й и живо слово, от ордените и медалите върху военната й униформа – отличията, от които държавата ни в последния четвърт век се отказа; но всяко от които напомня за сражения и битки, за спасен живот или загуба на боен другар на фронта на войната или за победи на трудовия фронт…
Васила Илиева (Вася Бойчева) е родена на 31 март 1927 г. в с. Гагаля (дн. Николово), Русенско. Едва 6-годишна остава сираче, тъй като баща ѝ Стоил Касабов, участник в Септемврийското въстание, е убит от жандармеристите броени дни преди края на 1933-а. 17-годишното момиче, още не завършило Девическата гимназия в Русе, възприема като своя кауза мобилизиращите думи „Всичко за фронта, всичко за победата“ и на 10 октомври 1944 г. постъпва доброволка. Заедно с Луна Джейн (сестра на известната русенска антифашистка, политкомисар на Червенската партизанска чета Тинка Джейн – 1921-1943 ) и с Паломба Ешкенази попадат в Първа гвардейска рота, чийто командир е поручик Атанас Пенев. Под негово ръководство изучават стрелково дело и тактика, придобиват и практически умения, които ще им бъдат необходими на фронта. След краткото военно обучение в Русе заминават в София. Тук Вася се обучава в Медико-санитарната школа на Българския червен кръст. На фронта попада като част от състава на 12. плевенска тежко-хирургическа болница. Разполагат се в Ихарошберен (Унгария). Главният лекар д-р Чомаков бащински съветва медицинските сестри и санитарите, които извеждат от предната линия ранените, да помагат, но и да се пазят от вражеските куршуми. В спомените на Вася Бойчева най-ужасни били дните от 6 до 10 март 1945 г., когато вследствие на нескончаемия обстрел земята почервеняла от кръвта на убитите и ранените български войници. В паметта ѝ тези дни остават като „голямото клане“, независимо че не става въпрос за използването на щикове и ножове. Районът на болницата– въпреки огромния червен кръст, нарисуван върху покрива с цел да „сигнализира“ що за обект е сградата, бил обсипан с тонове бомби и на 6 май…
След години Нейно Величество Случайността предлага щастлива среща. Васила Илиева (Вася Бойчева) е част от българската делегация, посетила Москва по повод 50-годишнината от Девети май. Пред препълнената с ветерани огромна зала нашата гвардейка разказала и за жертвите, и за това как тя била ранена и благодарение грижите на „д-р Ольга“ – една от лекарките от прифронтовите лазарети на Червената армия, оживяла… Внезапно от един от балконите се чул женски глас, а думите отекнали сред притихналата аудитория: „Здравствуй, Василиса! Здравствуй, милая!“. Била „д-р Ольга“…

В отминал ден са
изстрели,
фугаси,
оръдия
и огненохвъргачки,
ала и днес
в съня си
медсестрата Вася
за мъртвите войници
горко плаче…
В сърцето
болката
все не угася…
и Вася
пак Гвардейка е
и Фронтовачка.

Живодар Душков

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter