„О, будители народни, цял низ светли имена – чисти, сияйни, благородни …“

Българските будители – през Възраждането и днес

„О, будители народни, цял низ светли имена – чисти, сияйни, благородни …“

Това са началните думи от българския Химн на народните будители. Когато го слушам или самата аз го пея, винаги се питам дали има друг народ, който толкова възторжено възпява тези, на които дължи своето пробуждане, духовно просветление, възвишение… Питам се дали има друга страна в света, която има в своя празничен календар ден за прослава чрез химни и тържествени слова на своите учители, читалищни дейци, творците на духовни блага – всички те сеятели на просвета и култура…

Но ние, българите, имаме такъв ден – 1 ноември! Макар и малко позабравен в недалечното минало, този Ден на народните будители възкръсна в българското културно-просветно битие, за да зазвучи отново прекрасният ни химн, за да се чуват отново похвалните слова, за да се изпълнят читалищните салони с народ, зажаднял за звучната българска реч в творбите на нашите писатели и поети-класици…

Един от тях, най-големият, Патриархът, в своята „Епопея на забравените“ нарисува с най-възторжени слова духовния портрет на първия ни възрожденец, който много бденья, утринни пропусна, но пачето перо нивга не изпусна.Паисий Хилендарски!…

vazov-stresni-se

На Вазовата ода като че ли дължим по-ясната си представа за „тоз див Светогорец“, „… монах тъмен, непознат и бледен“, отколкото от историческата наука. Като че ли Вазов по-силно ни убеждава в това, че Паисий е първият наш възрожденец, посял в душата на българина семето на националното самосъзнание, хвърлил „тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст“.

Пайсий нарича своята книга скромно „историйца“, но ние знаем, че в нея са събрани най-ярките и неоспорими доказателства за това, че нашият народ  „голям е той бил и пак ще да стане“, „ и че сме имали царства и столици / и от нашта рода светци и патрици“, „че и ний сме дали нещо на светът /и на вси словене книга да четат“…

otec-paisii-234x303

Какво е движело „пачето перо“ на Хилендарския монах, който, според думите на поета, „работи без отдих, почива без сън“? Въпросите следват един след друг – „Що се той мореше с тоя дълъг труд?… Или туй канон бе тежък и безумен, /наложен на него от строгий игумен?“

Отговорът е един и той е в „Предисловието“ към „История славянобългарска“, където четем: „Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих за ваша чест и прослава“. Напълно обяснима е смяната на тона, с който Паисий се обръща към бъдещите читатели и слушатели на неговото „писанье“. Възторгът и преклонението пред великите дела на българските князе и царе, към делата на нашите първоучители и просветители се заменя с гняв и възмущение към родоотстъпниците и отцеругателите, които „не обичат да знаят за  своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език… и се срамуват да се нарекат българи“. На друго място в „книжицата“ се удивляваме на смелостта и законната гордост на Паисий, когато говори за  културния напредък на българите в сравнение с другите славянски народи, най-вече с „русите и московите“, които са имали царства и черковна свобода много години. „Да бяха опитали от това (тук става дума за робството – б.а.), те биха благодарили на българите, защото в толкова страдание и насилие държат неизменно своята вяра.“

Особено важна за нас е оценката, която първият ни възрожденец е успял да направи на цялостното историческо и културно-просветно развитие на нашия народ – от създаването на българската държава, през покръстването и славното дело на Кирил и Методий и техните ученици до времето, в което живее самият той. Многолетният труд на Паисий Хилендарски е ценен и с това, че ни кара да се замислим над много въпроси, които поставя нашето съвремие – познаваме ли миналото на отечеството си, тревожим ли се за неговото настояще и бъдеще, гордеем ли се със славните дела на нашите предци, съхраняваме ли своя език и национална самобитност и в крайна сметка какви сме повече – българи или чуждопоклонници..

Аз самата често се питам дали в наше време има български будители, кой може да бъде наречен будител и в кои среди можем да го открием? И още – само в човешки образ ли можем да възприемем народния будител? Няма ли той и по-широки измерения?

budilnik

Някога Христо Ботев беше нарекъл своя сатиричен вестник „Будилник“, определяйки по този начин основната му мисия – да събуди потъналите в дълбокия робски сън и чрез познатите евангелски слова „И ще бъде ден – ден първий…“ да покаже своята дълбока вяра в изхода от борбата.

Не бихме ли могли днес да погледнем на едно съвременно списание като на своеобразен „будилник“? Макар че на неговата корица е написано с едри латински букви BIOGRAPH, това ежемесечно издание е плод на колективния творчески труд на български интелектуалци – публицисти, писатели, поети, журналисти… На повече от двеста страници са разказани житията на известни хора – имена-легенди не само в българската, но и световната културна история. Любознателният читател научава интересни, непубликувани досега факти от живота на светли личности с изключителен принос за обогатяване и извисяване на българската душевност и култура не само през Възраждането, но и в наши дни – Васил Левски, Учителят Петър Дънов, братята Евлоги и Христо Георгиеви, интелектуалецът Петър Увалиев, блаженопочившият български патриарх Максим, изключителният ни спортист и патриот Кубрат Пулев…

В майския си брой сп. BIOGRAPH помести обширно интервю с един от съвременните представители на българската интелигенция, който наскоро получи изключително високо признание за творческите си постижения. Това е  писателят Милен Русков – новият носител на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 година, чийто роман „Възвишение“ критиците определят като „глътка въздух в днешната задуха – онова литературно събитие, на което бяхме престанали да се надяваме“, роман – „истинско постижение на българската литература“.

В чест на днешните български будители, между които е и младият романист Милен Русков, показал на Европа (надявам се, след време и на целия свят) възвишението на чистата, неподправена българска душевност, звучат финалните хвалебствени слова от Химна на народните будители:

„Чест и вам, дейци днес живи / с дар творящи красоти!

Цял народ с възторг цени ви / кат избраници свети. Вам поклон!…“

mama-zlatna-moneta

 автор: Александрина Шаханова, гр. Русе

zlatnata-moneta

б.р. Есето е отличено с наградата „Златна монета Писменост“ на Националния конкурс „Българските будители през Възраждането и днес“.

Сподели:Share on Facebook
Facebook
120Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за