„Русенските страници“ на Живодар Душков

„Поредната нова книга на журналиста Живодар Душков вече е факт. Всеки, разлистил „Русенски страници“, ще се докосне до публикации на русчуклии, живели в града преди десетилетия или век.

rusenskite-stranici

Авторът дава известност на писма и публикации, съхранявани в архивите или както самият той казва: „Читателите, които мислят, че книгата е посветена на събития, станали в Русе, сигурно ще останат разочаровани. Донякъде ще бъдат подведени от заглавието и тези, които очакват СТРАНИЦИТЕ да разкриват архитектурния летопис на крайдунавския ни град. Третата група, разчела заглавието като индикация за наличието на биографични очерци за бележити русенци, до известна степен ще има основание да разлисти книгата.“

Оказва се обаче, че „Русенски страници“ са с много по-широко предназначение, защото са събрали публикациите на русенци, живели в града на Дунав преди веки или преди десетилетия, публикувани не само в местния печат, но и в столични издания, които са останали извън полезрението на критици и читатели. Книгата на Живодар Душков е сборник от научни трудове, излизали в периода от почти двайсет години в книги, сборници, научни трудове, списания, алманаси. А това ще рече, че както преди време, така и сега, те са били обект на внимание само на тесен кръг читатели.

Събирането и издаването им в „Русенски страници“ ще даде една по-цялостна представа за духовния живот в Русе, където са родени Божан Ангелов, Екатерина Манчева, Михаил Арнаудов, Роза Хершкович, Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин и др., а така също и живелите в града, къде повече, къде по-малко, Антон Страшимиров, Стоян Михайловски, Добри Немиров, Петър Мутафчиев.

„В досегашните си книги съм се разкривал в повечето случаи како историк и журналист, поет и белетрист – каза за сайта на СБЖ Живодар, – а не съм давал изява на интересите си към литературата. До голяма степен чрез тези „Русенски страници“ показвам, че във Великотърновския университет съм завършил не само история, но и български език и литература.“

Историкът или журналистът беше водещ при написването на книгата? – питам Живодар Душков.

„Неминуемо при повод, в който се намесва възрастта, е естествено човек да се обърне назад – ми споделя той. – В случая ми е любопитно да зная: как би се развил животът ми, ако си бях останал във Велико Търново? Наистина никой не може да ми даде точен отговор. Във Велико Търново започнах да се занимавам с журналистика и редакторска дейност (при това твърде рано – 13-годишен); създадох първите си стихове, публикувани не сам във в. „Борба“, но и в столични медии; там написах първите си изследвания и участвах в научни форуми; усетих радостта да докоснеш историческия документ, да го съпоставиш с други, да откриеш нещо непознато дотогава…

От 40 години съм свързан с Русе и по естествен път надграждах онова, което бях започнал в старата столица; разнообразиха се темите, които ме интересуваха; появиха се възможности да напиша и издам книги… Въпросът със сигурност има и отговор: ако не живеех в Русе; ако не познавах историята му; ако нямах възможност да ползвам русенските архиви и някогашни негови медии, нямаше и да се появят настоящите „русенски страници“. Дори друг автор да бе пристъпил към тяхното създаване, те биха били много по-различни от онова, което вече прочетохте… Именно затова е и посвещението ми – искрена благодарност към град Русе за това, което ми даде през отминалите четири десетилетия, за да тръгна по своя пътека.“

Посвещението, което е сложил на своята нова книга Живодар Душков гласи: „На Русе – вместо обяснение в любов“, а това сякаш казва всичко останало. “

Прочетено тук:

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=33450

А от наше име ще кажем: Браво, Живодаре! Твоето перо винаги ни е радвало и обогатявало! Дерзай, приятелю!

Сподели:Share on Facebook
Facebook
34Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за