За истинското лице на политическите помияри

/Поглед.инфо/ „Тези дни известният международен доносник Евгений Михайлов бе пуснал в мрежата един удивителен клип. На него се вижда как Иван Кръстев, сегашен геополитически гуру на Бойко Борисов, политически схемаджия в международен мащаб, електрон, гравитиращ край Сорос и неговите фондации, и организитор на катастрофата със смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, говори на форум на АСО през 1990 година. В момента няма да се спираме на неговата личност и хамелеонство, но ще отбелжим само, че самопризнанията му за това кога точно е напуснал БКП са удивителни. Добре е човек да проследи политическите криволици на Кръстев из обществените пространства, ако се е заредил добре с хапчета срещу световъртеж.

Но пък покрай клипа с Кръстев попаднах на още по-удивително предаване, пак на доносника, с Иво Инджев, което е било пуснато в мрежата на 15 май тази година. Разбираемо е, че съм го пропуснал. Няма измислен достатъчно дебел противорадиационен костюм, с който човек да гледа предаване на този „гнусотник беснеещ“ (по великолепния израз на Велислава Дърева, която откри този митичен звяр от разказите на Лем за Йон Тихи на българска почва).

Тук обаче се загледах и почти не съжалявам. Защото налетях на много интересен фрагмен от 14 конгрес на БКП, проведен в края на януари 1990 година. Именно там, в страничните залички, за първи път се появява протообразът на АСО. Няколко думи за това политическо явление, защото е добре да припомним какво е това.

АСО ще рече Алтернативно социалистическо обединение – организация, която възниква като фракция в БКП с мощен реформаторски уклон. Именно покрай АСО се прочуха доста фигури, които след това се разпиляха из политическите пространства, както ще припомним малко по-долу. През 1990 година пред АСО стои един проблем – трябва ли фракцията да напусне БКП и да прави нова партия или да остане в БКП в опит да я промени отвътре. Този въпрос на практика разцепва АСО – по-голямата част остават, но други се сбогуват с БКП и с левицата и стават източник на кадри за десницата, СДС и всякакви други екзотики.

Именно на сбирка на АСО, в една от страничните залички на конгреса, камерата на доносника се натъква на брадатия Иво Инджев. Преди да тръгне клипчето, Инджев директно лъже в ефир. Той бил там по лична покана на Петър Младенов, тоест, разбирай, че няма нищо общо с конгреса. Младенов го бил поканил, заедно с други хора като Петър Дертлиев и Милан Дренчев, нещо като флирт с дисиденстващата мисъл.

Само че лъжата лъсва моментално. Ама моментално. На мястото на Инджев щях да искам земята да се продъни. Защото камерата е записала как АСО обсъжда политическа декларация за конгреса. И там Инджев чете на глас. И той казва: „Нашият извод е, че на практика на конгреса надделяха схоластичните възгледи, макар и облечени във външнолиберална форма“.

Нашият извод! Нашият. Това не е фраза, която би използвал гост на конгреса, случайно поканен. Тя издавасъпричастност – това е нашият извод. След това Инджев продължава – „Отказът да се промени името на партията е показателен за нежеланието да се разграничим радикално от отговорността за общонационалната криза“

Тук се получава много интересно. Това трябва да бъде оставено за поколенията. Инджев говори от името на комунистите. Има нещо много сюрреалистично в този фрагмент. Той показва един партиец, който иска да гради кариера като реформатор, пък бил той и радикален и непримирим. Всички останали епизоди, описани след това устно от Инджев в предаването на Михайлов, са от недоказуем тип. Ето това е контраста –на камерата имаме един очевиден партиен член, макар и с радикален речник, а пък борецът срещу комунизма присъства само като наратив. Но този наратив спокойно може да е просто фантазия. За него доказателства няма.

„Аз в БКП съм бил толкова, колкото…“. Това пък беше отговорът на Инджев на напомнянето, че е бил член на партията. Многоточието тук е много важно.

Колкото какво?

Колкото да направя кариера?

Колкото да се уредя да стана сътрудник на ДС?

Колкото да ме пратят в Ливан?

Колкото какво точно?

Пред очите ни имаме перфектната метафора на прехода – бил член на БКП толкова колкото…, а след това станал истеричен антикомунист.

Има ли друга държава, в която някой ще позволи на подобен морален образ да държи менторски тон?

Има ли друга страна, която ще допусне такива да се правят на политически инквизитори?

Инджев бил започвал да се формира политически тогава. Това пък беше другото обяснение за появата му пред камерите като гравитиращ край АСО. Говорим за 1990 година.

Малко по-късно в кадър влиза и проф. Николай Василев. Само две години по-късно Василев стана министър на образованието в кабинета на Филип Димитров и произведе достатъчно на брой дивотии. Именно той стана лидер на хората от АСО, които напуснаха БКП и създадоха, тогава още беше модерно, АСП, тоест Алтернативната социалистическа партия. Да, но когато АСП влезе в СДС тя набързо трябваше да си измисли и сътвори нова идентичност и тогава АСП стана Алтернативна социал-либерална партия.

По-късно животът по трудния начин научи проф Василев, че е сбъркал. След това до края на живота си той беше безмилостен изобличител на псевдодесницата, автор на брилянтни статии, но уви, в началото на прехода и той се записа като част от подлостта. От тази подлост, от която Иво Инджев не иска да излезе и до днес.

Защото думите му пред АСО не са думи на поканен човек, а на ангажиран с каузата човек.

И всякакви обяснения колко е бил млад, зелен, възторжен просто не вървят. Пред очите си виждаме човек, който се опитва да блесне като политически реформатор, а най-вероятно ден по-късно разбира, че по тази писта няма да има достатъчно инерция. И заради това напуска БКП, в която е бил толкова колкото…

Заради това в следващите минути на предаването Инджев развива защитната теория, че напускането на сферата на комунизма е строго индивидуално занимание и не трябва да съдим всички бивши комунист. Бившият комунист Солженицин бил разградил моралния облик на комунизма, което сигурно ще трябва да е метафоричен скок към това как бившият комунист Инджев води битка с един паметник и сън не го хваща, нито дрямка го лови.

Мисля си, че е време левицата да прочете отново началото на прехода, защото именно там са закопани част от отговорите, които така усилено търсим днес. Десницата рови в това начало, защото се опитва да си купи от това място вечно оправдание за грешките, радикален сапун за вината. А левицата просто трябва да види от какви кошмарни варианти се е спасила, но и къде всичко е тръгнало накриво. Тя е допускала в редиците си хора като Инджев и нещо повече – оставяла ги е да заемат морални позиции, въпреки мегавиновното им минало.

Днес виждаме докъде може да стигне мерзостта на хората, които все са „толкова колкото“, микробите на прехода, вечната българска болест, която трябва да преболедуваме, ако искаме да намерим истински бряг в тази буря. Но преходът започва добре за левицата. Другарите „толкова колкото“ първи си бият шута.

Имало е повод за празник.“

Източник:

http://avtorski.pogled.info/article/78016/bezumnoto-nachalo-na-prehoda-ivo-indzhev-kato-reformator-na-levitsata

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за