Русенски
ТАРАЛЕЖ

Крум Зарков: Абсолютно съм убеден, че вътре в партията има воля за промяна.

Разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на статистическата грешка

От a-specto , публикувано на

Интервю на Калина Андролова с Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на БСП, специалист по Международно право от Сорбоната

Г-н Зарков, как бихте коментирали убийството на руския посланик в Анкара? Точно в навечерието на срещата Русия-Иран-Турция за решаване на проблемите в Сирия.

И след срещата НАТО-Русия. Ясно е, че случката е свързана със случващото се в Сирия и с позициите на Русия и Турция, които се превръщат все повече в двете най-важни държави там. Тук е важно да се отбележи, че Европейският съюз изглежда напълно безпомощен в този конфликт, а той не може да си позволи такова нещо. Защото конфликтът се изнася все по-близо до границите на Европа, включително като вземем предвид и атентата в Анкара. Могат да се направят няколко заключения. Първо, докато не се намери разговор на глобално ниво, който да включва всички играчи, тези атентати ще ги има. А историята показва, че от подобни атентати се палят големи проблеми. Второто заключение засяга нивото на дипломацията, което показаха Русия и Турция. Дали актът ще се интерпретира като терористичен или не, няма голяма разлика. Въоръжен човек убива друг незащитен, невинен човек, така че това е терористичен акт. Но той е насочен към това да създаде провокация и напрежение между тези две държави. Вместо това, те моментално разменят визити на външните си министри и изпращат директно послание, че тази работа няма да стане.

Тоест вместо да се получи разкол, те се консолидират?

Да, и то с невероятна за дипломацията скорост. Тук България трябва много да внимава в отношенията между Русия и Турция, които се променят буквално за месеци. А за нас те са от съществена важност. В същото време, какви са нашите отношения с тези две страни? С Русия сме влошили дипломатическите си контакти. То е провокирано от чиста проба натегачество, което дори в Европейския съюз и НАТО до голяма степен е неразбираемо. С Турция пък имаме отношенията на пощенски гълъб. Имам предвид, че нямаме някаква значителна комуникация, освен това, че те ни казват: „Ще пуснем бежанците”, а ние им отговаряме: „Добре, а какво да предадем нагоре по веригата?”. Това трагично събитие е повод да помислим и да преосмислим начина, по който се отнасяме към тези две най-ключови за нашата сигурност държави.

След атентата в Берлин излязоха разни лица от върхушката на Германия и отново започнаха с лозунгите: „Терористите няма да унищожат нашата демокрация” и т.н. Докога ще продължава да се говори по този начин в Европа? Защо европейските елити не започнат да изговарят истината?

Имам две обяснения. Едното е безпомощност на европейските елити, тоест те разбират процесите, но не могат да намерят отговор. А другото е, че те просто не разбират процесите. И те са в грешка – това ще доведе до края на демокрацията. Ако т.нар. лесен тероризъм, при който някой независимо дали е вербуван да го направи или първо го прави и след това бива признаван от съответната организация, продължава да съществува, то това ще доведе на власт крайната десница и това наистина ще бъде края на демокрацията. Тоест постановката, че терористите няма да разрушат нашата демокрация е грешна. Напротив, ще я разрушат! Наистина не разбирам защо ние непрекъснато се вглеждаме в детайлите на въпроса – например, дали извършителят е луд. Истината е, че в момента във всеки един град в Европа, включително у нас, някой може да се качи на камион и да прегази 5-6 или 80 души. Естествено, това поведение е трудно да се обясни, защото то по дефиниция е ирационално. Ще ви кажа какво видях във Франция, когато бях там за последен път. Едно на ръка е, че службите работят по терористични структури и хора, които са били в Сирия и са се върнали. Но вече всеки психически нестабилен човек е смятан за опасен, защото чрез Фейсбук, чрез радикализация, всяко негово житейско разочарование може да бъде превърнато в огромен кървав терористичен акт. Ние не си даваме сметка за това нещо, което освен външна политика има и много тежки чисто социални измерения – мизерия, липса на перспектива, чувство за недооцененост, чувство, че не съществуваш и в последния миг от живота си ще се покажеш на обществото, ще станеш известен…

Но. Винаги е имало тероризъм. Много отдавна и в Америка е така – през определен период от време влиза някой в университета, да речем, и избива 300 души. Въпросът е, че нито един политик, освен както Вие споменахте тези от десницата, не излиза и не казва какъв днес е генезисът на политическия тероризъм. Кой прави войните?

Не съм сигурен, че само в това е генезисът. Без съмнение Арабската пролет и начинът, по който се развиха тези събития, имат голямо отношение. Но генезисът е дори още по-дълбок и той пак се корени в западноевропейските държави. Говорим за наследството на колониализма, говорим за огромни общности, които не се чувстват нито французи, нито мароканци, говорим за гетоизация. Но говорим и за огромна по маса миграция, която няма да спре след приключване на конфликта в Сирия, докато демографски избухващата Африка не може да се сравнява по стандарт на живота с демографски умиращата Европа. А в същото време чрез новите комуникации младежите в Бамако виждат как живеят младежите в Париж и няма как да бъде спряно желанието им да дойдат в Европа. Но това не означава, че приключването на конфликта в Сирия не е ключов момент в борбата с тероризма. Трябва да се приключи с ИДИЛ, а за да се случи това двете големи сили трябва да си говорят и да започнат да работят заедно. Ако те продължат да водят един вид изнесен конфликт на сирийска територия, нищо добро не чака Европа. Ако тя не приеме натуралната си посредническа дипломатическа позиция, за да осъществи този разговор, а вместо това продължава да изпълнява щенията на едната страна, нищо добро не ни чака. Наскоро Бойко Борисов не само че повдигна ръка, за да гласува санкциите срещу Русия, но забележете аргумента му пред другите европейски лидери: „Дайте първо да съгласуваме това нещо със САЩ.” Един вид да не стане така, че Тръмп да махне санкциите, а ние да останем с тях, защото ще увиснем. А трябва да се мисли точно по обратния начин. Ако Европа продължава да гласува със САЩ или с друг в политиката си, този проект – ЕС – ще се срине и то много бързо.

Вие имате ли очаквания, че Тръмп наистина ще промени нещо в световната политика, в отношенията си с Русия, каквито заявки даде по време на кампанията си?

Честно казано, скептичен съм. Точно по начина, по който бях скептичен към това, че го изписваха като най-големият дявол, по същия начин съм скептичен, че той ще доведе до някаква рязка промяна. Поради простата причина, че администрацията в Америка функционира по едни доста добре смазани механизми и президентската администрация не е нещо, което се променя с щракване с пръсти. От друга страна, той продължава с назначаването на ключови места на хора, които са меко казано спорни като биографии. Не вярвам в това, че Русия се е намесвала по някакъв начин в президентските избори в САЩ. Това е несериозна теза. Така че САЩ ще следват своя интерес. Но струва ми се, че като републиканец и консерватор, той ще гледа да затвори политиката на Америка в собствената си хемисфера. Това ще има огромни последствия за Европа, които ние трябва да предвидим. Защото едно изтегляне на американците от нашето полукълбо ще донесе големи промени, включително и във вътрешнополитически план. Няма какво да крием – до голяма степен така функционира политиката. Едно такова действие на Тръмп, оправдано от неговата американска доктрина, ще допринесе за стопляне на отношенията с Русия, просто защото точките на триене ще станат по-малки.

Да се върнем към България. Националният съвет на БСП одобри промените в критериите за избиране на народни представители. Има ли съпротива от страна на старите лица в БСП срещу тези промени и как ще бъде туширана тя?

Съпротива има и ще има. Ние очаквахме това, защото то е до голяма степен нормално. Не трябва да се сърдим на тези, които не са съгласни. Още повече, на тези хора, които трябва да си тръгнат по силата на това правило, ние дължим своето уважение. Те са изнесли много наши битки. От друга гледна точка, мисля, че ние ще постигнем в крайна сметка това, което сме заявили, по няколко причини. Първо, защото обективните реалности го налагат – хората не искат да гласуват за стари лица. Второ, защото настроенията в партията като цяло са такива, тази стъпка се приема и подкрепя от повечето партийни членове и симпатизанти. И трето, защото това е ангажимент, който Корнелия Нинова пое. Тоест тук не става дума за това, дали тази промяна да стане или да не стане, а по-скоро на каква цена. В смисъл такъв, колко кръв ще пуснем по медиите, колко ще се изпокараме. Надявам се, че съвсем разумно ще успеем да намерим решение на този въпрос.

zarkov2

Всъщност се оказва, че новият председател на БСП е истински реформатор. Въпросът е дали вътре в партията има такава воля за промяна?

Абсолютно съм убеден, че вътре в партията има воля за промяна. Партията се докосна до вкуса на победата – нещо, което нашите членове и симпатизанти бяха позабравили. И те разбраха защо се случи. А то се случи, защото извадихме човек, който е убедителен и нов. Аз разбирам колко е несправедливо понякога спрямо тези, които са се борили и не са направили нищо лошо. Но такъв е календарът на живота, включително на политиците – нов човек, ясна идея и съвместимост между идеята и човека. Това беше рецептата, с която получихме почти 2 100 000 гласа. И партийните членове, и структурите разбират това много добре, така че да, в партията има воля.

Тоест, очакваме, че сега водачите на листи ще бъдат нови лица?

Нашата амбиция е не просто да сменим водачите на листи, а наистина да дадем шанс на нови лица да излязат, включително на най-високо ниво. Това трябва да бъдат хора, които имат авторитет и не са пострадали от отвратителната и мръсна игра, която представлява политиката в България. Хора, чиято лична биография съвместява нашите идеи, когато говорим за честност, почтеност и ако щете за нов стил на говорене.

Имате ли намерение да промените стила на политическите си предизборни кампании и те да станат по-модерни? Докога ще агитирате бабите от вашите организации по места, които и без това ще гласуват за вас?

Оставям настрана въпроса за брандинга, визията и начина, по който всичко това се сценаризира и представя. Но нещото, което е страшно важно е, че ние трябва да спрем да агитираме сами себе си, да се събираме помежду си и да се убеждаваме в нещо, което още отпреди това сме убедени. Тоест, трябва да излезем извън черупката си. Как може да стане това? Единият начин е като дадем по-модерна визия на цялостната идея. Но визията е черупка. Колкото по-ясна и конкретна е идеята, толкова по-лесно ще я облечем във визия. За мен най-важното е идеите ни да са ясно разграничими от тези на опонентите ни. Когато човек гласува за БСП, трябва да е ясно, че ще получи нещо различно от това, което ще получи, ако гласува за ГЕРБ. Ние трябва да спрем да бъдем патерицата на една система. Сигурен съм, че това е трудно послание, но ние трябва да го направим по разбираем начин. Също като във футбола – когато гледаш отстрани, си казваш: „Хайде бе, ритни я!” Но когато си вътре в играта, всичко е много по-бързо и сложно. Ще работим!

Политическото клише е голям бич.

Освен, че е бич, клишето е много лесен начин да не отговаряш на въпроса, а да загубиш време. Често и наши, партийни хора ме питат: „Добре бе, защо не говорите по-ясно?” Но за да говориш ясно, трябва да си сигурен какво точно искаш да кажеш.

БСП може ли да усети новата вълна? В света се надига страхотно недоволство… Кога БСП ще започне да говори по нов начин, това е от решаващо значение за смяната на облика на партията.

Действително се надига вълна и това нямаше как да не се случи, защото онзи 1% не може да продължава да контролира останалите 99%. Това не е устойчив модел и той ще бъде пометен. Усещам, че сред младите хора в България се заражда това, което видях и в университета във Франция, например – едно левичарско бунтарство срещу социалната несправедливост… В България има и друг елемент – протест срещу простащината. Няма какво да се лъжем, тези хора към момента не разпознават БСП като носител на тяхната визия. И не само, че не я разпознават, а понякога виждат в БСП основната пречка за реализирането на тяхната визия. Ако ние не успеем да възобновим под една или друга форма доверието и диалога с тази нова тенденция, която се заражда в гимназиите и университетите, тогава ние сме загубени като партия. Мисля, че има хора, които да го усетят и да го направят. Естествено, това няма да е лесен процес. Защото от една страна това е дълбоко историческа партия и в себе си тя има известна консервативност. От друга страна, тя проповядва прогресивните идеи. Но БСП е и си остава единствената структурирана лява политическа сила в България от национален мащаб и с подход към властта. Тази позиция на сила, без да се злоупотребява с нея, също трябва да бъде използвана.

ГЕРБ извършиха толкова национални предателства. Защо няма кой да излезе и да обясни на хората, че това е пълен абсурд?

Признайте, че в последните няколко месеца има както изостряне на опозиционната дейност, така и доста по-голяма реактивност и яснота. Особено по външнополитическата тематика. И за Ирина Бокова алармирахме сериозно, макар че в крайна сметка не успяхме да ѝ помогнем. Съсипаха я. Това е провал с грандиозни измерения за България и тепърва ще го разбираме, но през това време Даниел Митов ще бъде вече някъде в чужбина. Сега тепърва ще излиза продължението на историята с Полша, така че ние се опитваме да бъдем достатъчно реактивни и ясни и по тази тема. Но снизходителния начин на поведение на българската десница към всичко, което казваме ние или хората, които не мислят като тях, със стигматизацията, с отхвърлянето, с етикетите „комунисти”, „русофили”, „бабички”, с една дума „измет” – ни отваря огромна ниша за нормалното демократично функциониране на страната. Това е нишата за най-лявата идея – за свободата! Трябва да кажем, че всеки има право да изразява мнението си и най-накрая трябва да влезем в някакъв нормален политически дебат. В момента има хиляди издания, десетки публицистични предавания, всеки ден сутрешните блокове бълват някакви министри, а хората казват: „Няма дебат!”

Когато вие бяхте на власт, всички медии бяха срещу вас.

Всички поставяха въпроса за неадекватното представителство на Реформаторския блок в правителството спрямо електоралната им тежест. Но още по-неадекватно е медийното присъствие на реформаторите, отново спрямо електоралната им тежест. И това, че един пост във Фейсбук на Радан Кънев се тиражира много повече отколкото официална декларация на БСП от парламентарната трибуна. Съзнаваме този проблем и работим в тази посока. Не съм много сигурен, че всички говорители на ГЕРБ и Реформаторския блок са много добри медийни комуникатори. Но когато ви влязат в телевизора 7-8 пъти, те вече ви стават познати, свиквате да ги слушате, свиквате да ги псувате дори. Има необходимост от ясна медийна стратегия на БСП, но тя минава през ясен дебат за свободата на словото в България, за собствеността на медиите, за разпространението…

При един следващ парламент може и да нямате възможност да направите самостоятелен кабинет, защото ГЕРБ все още имат електорална тежест. Ще се коалирате ли с тях?

Ако зависи от мен – никога! Ако това е единственият вариант, отива се на избори. Вижте, цялата тази идея за широка коалиция е антидемократична и убийствена както за лявата партия в нея (справка: Германия), така и въобще за лявата политика в страната. Погледнете някои региони във Франция, където ляво и дясно се съединиха, за да спрат крайната десница. В крайна сметка, това е гаранция, че след 2 или 3 години идва на власт някакъв краен субект. Защото хората трябва да имат алтернатива във всеки един момент – дясна или лява. А когато ги слеем, ние потвърждаваме всичките им отвращения и всичко, срещу което те са гласували. Политиката е изкуство на възможното. Но ГЕРБ и БСП имат коренно различно виждане за възможното. Едно е възможно, ако си приел, че ще имаш до 3% бюджетен дефицит, друго е възможно, ако е до 5%. Едно е възможното, ако приоритетът ти е да се харесаш на някого, друго е, ако приоритетът ти е да помогнеш на хората. Ние сме в ситуация, в която излизаме от един неолиберален консенсус, който се установи трайно и в който ние функционирахме в последните години в условия на широка коалиция под една или друга форма. Защото се бяхме договорили за основни неща в България, както и в Европа. Но свободният пазар показа среден пръст на много хора. Ако искаме да имаме политическо бъдеще като партия и да просперираме като общество, ние не можем да продължаваме да сервираме на хората още от същото. Колкото до стабилността при широка коалиция – тази идея е абсолютно чужда за мен. Например, стабилно ли беше правителството през последните две години? Практически то падаше всяка седмица. Заради заема от 16 милиарда бяха на 5 минути да паднат. На Нова година, когато излезе Радан Кънев бяха на 6 минути да паднат. И в същото време това ми се предлага като стабилност. Това е обратното на стабилност. Това е измама.

Обществото наясно ли е какво се случи с този заем от 16 милиарда?

Аз лично не съм наясно. И без да съм макроикономист, до ден-днешен не мога да си обясня, защо теглихме грандиозен заем като процент от общата ни задлъжнялост, като непрекъснато ни се обяснява, че има висока събираемост и излишъци. Ако някой успее да ми обясни тази корелация, ще му бъда благодарен. Аз не я разбирам и не мога да я разбера. Няколко пъти сме питали в Народното събрание, но не сме получили отговор.

Как ще коментирате опитите за нови десни партии? Защо винаги се случват нови десни партии, а не леви?

Което не означава, че и това няма да се случи. Това все пак е добър атестат за БСП. Няма нищо лошо в опита за ребрандиране, защото до известна степен за това става дума при създаването на нови политически проекти, както е модерно да се казва. Не разбирам обаче същността на тази инициатива. Ако това е съдебната реформа и борбата с корупцията, това е легитимна цел, но не може да бъде единствената цел на една политическа формация. Затова, хората, които стоят зад нея, се опитват да кажат, че тя не е нито лява, нито дясна. Искам да подчертая, че „нито ляво, нито дясно” е опасна идеология. Тези дни бях на дискусия на бившата организация на Христо Иванов – БИПИ (Български институт за правни инициативи) на тема: „Една година след промените в конституцията – какво се случи и какво още е необходимо”. Истината е, че нищо не се случи, но хората разсъждаваха по тази тема. Това, че моята политическа партия не е подкрепила тези промени не ме прави лош и прокорупционен, а ме прави човек, който има друга визия какво трябва да се случи. От тази гледна точка смятам, че няма голям потенциал в една такава инициатива, около която сигурно отново ще се оформят отломките от Реформаторския блок, за да се позиционират електорално. Но това са легитимни инициативи.

Вие имате ли данни за електоралния потенциал на БСП в момента?

Не разполагам с данни извън тези, които бяха обществено анонсирани преди 1-2 седмици. Те дават разлика между ГЕРБ и БСП в рамките на статистическата грешка. Но извън социологията, ние очевидно сме в подем, най-вече защото спечелихме избори, което налива гориво в двигателя. Второ, спектакълът, който дават нашите опоненти, работи за нас. И трето, анонсите, които прави Корнелия Нинова, се приемат добре в обществото. Ако ги доведем докрай, не виждам защо да не се поздравим с изборен успех, включително и да сме първа политическа сила. Но трудното започва там.

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за