Русенски
ТАРАЛЕЖ

Архив на категория: Интервю

Крум Зарков: Трябва да убедим младите, че имат бъдеще в родината

Как трябва да се реагира на намесата на Турция в предизборната кампания в България?
Честен и демократичен вот ли ни очаква на 26 март? Потърсихме за коментар на политическите процеси в чужбина и у нас Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на БСП и водач на листата на „БСП за България“ в Русе. Освен право, той е учил и политология във Франция.

– Господин Зарков, как гледате на опитите на Турция да се меси в изборния процес у нас?
– Абсолютно не е нормално поведението на Турция. Пряка агитация на официални лица, откровена подкрепа на една партия, това не са нормални порядки. В петък чух изявлението на премиера Герджиков, но наистина бих искал да даде достатъчно ясен знак, че такива неща са недопустими от никоя държава. Надявам се искрено да не се стигне и до проблеми в самия изборен ден, защото все повече и повече се говори за традиционните организирани пътешествия. Трябва да покажем не само на думи, но и на дела, че не сме съгласни с това поведение.

– Няколко страни в Евросъюза имат проблем в отношенията с Анкара. Външният министър на Турция Чавушоглу дори заплаши, че  може да анулира споразумението с ЕС за реадмисия на мигранти. Как ще се развие този конфликт?

– Турция от няколко месеца насам влезе в една спирала на непрекъснати провокации. Защо го правят, не се наемем да кажа, но като че ли е свързано с предстоящия референдум. Това е доста опасна позиция – всички са срещу нас, всички ни мислят злото. Никой в Европа обаче не мисли злото на турските граждани, които живеят в Холандия и Германия и това е доказано. Такъв тон, какъвто си държаха Турция и Холандия, досега между страни членки на НАТО, като че ли не е имало. И се надявам всичко това да мине само с гръмки фрази.
Може би Европа няколко пъти направи грешка, като изглеждаше отстъпчива пред откровен шантаж спрямо споразумението за реадмисия. То е подписано доброволно от двете страни и трябва да се изпълнява. Не е редно да се използват човешки трагедии като опит за шантаж. В този ред на мисли, нашето правителство също допусна грешки. Защото ние бяхме една от страните, които първи като че ли поддадоха на тази политика. Политика спрямо никоя страна не трябва да се прави със страх, още по-малко спрямо Турция на президента Ердоган, която се отдалечава с всеки изминат ден от кемалистките и демократични традиции.

– Възможно ли е възприетата от холандския премиер Рюте твърда линия в дипломатическия конфликт с Турция да помогна за изборната победа на неговата партия?

– Без съмнение, последните събития и отношенията с Турция са изиграли своето влияние. Наскоро имах възможност да бъда в Утрехт и да говоря с холандските социалисти във връзка с техните избори. Там процесите са много по-дълбоки. Естествено, цяла Европа въздъхна с облекчение, че партията на Вилдерс все пак не успя, но това облекчение ще бъде измамно, ако не вземем предвид две неща. Първо, именно дяснолибералната политика на партии, като на отново избрания премиер на Холандия, доведоха до растежа на популистките и националистически формации. Тези партии до голяма степен игнорират някои легитимни страхове на хората, но най-вече те изцяло изпускат социалната компонента. Факт е, че има криза на безработица на Запад, криза със заплати на Изток. И ако т. нар. установени демократични партии не се обърнем с лице към тези проблеми, то тогава Вилдерс няма да е спечелил сега, но ще спечели след няколко месеца. С притеснение наблюдавам как европейските лидери плеснаха с ръце и казаха – този път ни се размина. Сигурно така ще стане и във Франция, и в Германия. Първо, това съвсем не е сигурно. Ние сме казали – един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, третия път тя се чупи. Европа трябва да застане с лице към проблемите на своите граждани, инак не ни чака добро бъдеще.

– Как гледате на идеята за Европа на различни скорости?

– Европа на различни скорости е една фактическа реалност, срещу която аз и моята партия сме против. Говоря за жестоките неравенства между страните и начина, по който хората живеят в тях. Вместо да бъде променена в последните 10 години тя се изостри. В Лисабонския договор съществува възможност за страните, които искат да се интегрират по-напред от другите, да го направят. Проблемът с един от сценариите, които предлага ЕК и който изглежда за съжаление най-реалистичен, е че тя официализира това изключение като стратегически начин за развитие на Европа. Чух изявление от представители на други партии, че при много скорости в ЕС,  България щяла да бъде в първата група. Това е пълен нонсенс. Ако има много скорости, ние ще сме на задна. Европа ще се консолидира в своето ядро около 6-те страни основателки и всичко друго ще бъде различни кръгове на периферията. И ние не бива да допускаме това. Не става дума да се опънем като магаре на мост, а да дадем своята алтернатива, да влезем ясно – хора, разберете, и на Запад, и на Изток проблемът е в ниските заплати на огромната част от населението на Европа, които ги карат да емигрират. Тук е разковничето на проблема. Трябва да повишим стандарта на живот у нас, за да тръгне Европа заедно на една скорост напред.

– А как може да се повиши стандартът на живот у нас?

– Първо трябва да престанем да се крадем един друг. Това наричаме прекратяването на паралелната държава. Мисля, че това е абсолютният минимум, без който всичките ни сложно построени бюджетни стратегии и социални политики просто няма да поработят. Това е първото изискване. То между другото касае много сериозно и еврофондовете. Второто нещо, което трябва да направим, е държавата да подпомогне предприемачеството, работещия гръбнак на обществото, младите семейства, защото те са тези, които създават брутния вътрешен продукт. Те са тези, които карат машината да работи. Ние трябва като държава не само да извършваме безброй реформи на техен гръб, защото в крайна сметка те плащат цялата работа, а да ги подкрепим. Имаме конкретни стъпки в нашата програма към младия предприемач, малкия и среден бизнес. Политика не на подпомагане, а на включване в бизнес средата, в обществено-политическия живот. Трябва на младите хора да им нарисуваме бъдещето в България. Иначе тях просто ги няма, а без тях няма политика и парламент, който да може да направи каквото и да било.

– Какво може да задържи младите хора у нас. Вие сте кандидат за депутат от Русе, а областта обезлюдява.

– Мисля, че ние дори не сме наясно колко е тежък проблемът. В Русенска област не срещнах човек, който да не ми каже, че децата му, внуците му и близките му са в чужбина. Ние сме практически до точката на незавръщане и трябва много ясно да осъзнаем това нещо. Ако създадем чувството, че нещата тръгват да се оправят, много от тях ще се върнат и ще помогнат. Наскоро бях на среща с българската общност в Берлин. Там около 40 човека казаха, че не искам да ми казваш какво можеш ти да направиш за мен, кажи ми конкретно с какво аз мога да бъда полезен. Тези хора не очакват всичко след 6 месеца да е цветя и рози, очакват атмосфера на подем. И ако тя се създаде, то тези хора са готови да помогнат, както там, където се намират, така и да се върнат, за да работим заедно за бъдещето на България.

– Бихте ли се наели с прогноза, ако БСП спечели изборите, с кого ще се коалира?

– Има страшно много въпросителни, които имат огромно значение: дали в новия парламент ще има дясна партия или не, дали ще има друга лява партия или не, какво ще се случи с борбата между ДОСТ и ДПС, каква ще е разликата между БСП и ГЕРБ. При всички случаи ние сме убедени, че трябва да спазваме уроците от миналото, т.е. никакви задкулисни договорки, никакъв алъш-вериш, никакво разпределяне на постове по някакви формули. Който иска да помогне за тази програма, добре дошъл. Който не иска да помогне и мисли, че има по-добра, също има това право. Ние няма да се договаряме зад гърба на хората. Това е твърдо решение.

– Ако БСП спечели властта, дали това ще сближи България с Русия?

– Има една мантра, която беше използвана много активно по време на президентските избори, а и сега. За проруски, разбирайте антиевропейски курс, на Румен Радев и БСП. Това е опасна мантра. Няма да се уморим да повтаряме, че сме партията, която подаде молбата и подписа договора за влизане в ЕС. Разбирате колко е абсурдно обвинението, че не сме европейска партия. Политиката на конфронтация между Евросъюза и Русия, вкарва напрежение в ЕС и не води до нищо. Ето, сега се постави въпросът за санкции срещу Турция. В интервю питат Мартин Шулц да наложи ли ЕС санкции срещу Анкара. Шулц отговаря, че няма смисъл, защото тези санкции ще навредят на турския народ, няма с нищо да променят поведението на турските власти.

 

http://epicenter.bg/article/Krum-Zarkov–Tryabva-da-ubedim-mladite–che-imat-badeshte-v-rodinata/123176/11/34

П. Милков: Необходимо е участието на активните и професионално подготвени българи в управлението

Предлагаме ви едно интервю на д-р Пенчо Милков пред „Дарик“ радио.

Пенчо Милков e кандидат в листата на „БСП за България“ на предстоящите парламентарни избори.

Той е на 38 години, юрист, доктор по гражданско право, адвокат, автор на доклади, статии и книга на юридическа тема. В момента учи втора магистратура във Военна Академия „Г. С. Раковски“.

Пенчо Милков е един от най-дейните общински съветници в Общински съвет – Русе. Има множество изказвания в Общинския съвет, питания и предложения до кмета на общината.

Той е председател на Постоянната комисия за младежта и спорта, член – на постоянната комисия по законност, обществен ред и сигурност, комисията по общинска собственост, участва в почти всички работни групи на Общински съвет – Русе, създадени за приемане на нови и изменение и допълнение на съществуващите наредби на Община Русе. Заема активно позиции за съхранение и активно управление на общинската собственост, против увеличаването на местния данък върху недвижимите имоти и против увеличаването на таксите за детските градини.

Семеен е, баща на трима сина.

Ето и самото интервю:

https://dariknews.bg/regioni/ruse/p.-milkov-neobhodimo-e-uchastieto-na-aktivnite-i-profesionalno-podgotveni-bylgari-v-upravlenieto-2010338

Крум Зарков: Кабинетът „Борисов“ умишлено занижаваше приходите в бюджета, за да се похвали с излишък

Социалистът разкри бюджетния трик на ГЕРБ

Крум Зарков: Кабинетът „Борисов“ умишлено занижаваше приходите в бюджета, за да се похвали с излишък

1734 | 12 февр. 2017 | 14:07

По повод работата на новия президент Румен Радев, той заяви, че БСП никога не си е позволявала опити за натиск над него

„Програмата ни е напълно изпълнима – имаме нужда от подкрепата на българските граждани, за да я реализираме и всички да се убедят в нейната ефективност.” Това заяви членът на ИБ на БСП и водач на листата на левицата за Русе Крум Зарков по БНР. Според него водачът на листата има определена отговорност. „Важно е, когато водачът на листата влезе в парламента, да направи така, че да се чуе от трибуната за проблемите на града и те да станат национално значими”, обясни Зарков.

Когато обещаем промяна, ние ще я направим, каквото и да ни струва това

„С екипа, който бе представен по време на Националния съвет на БСП, ние отправяме послание към хората, като им казваме, че сме твърдо решени да правим това, което заявяваме. И когато обещаем промяна, тя се случва, каквото и да ни струва това”, заяви Крум Зарков. Според него БСП ясно заявява, че е чула гласа на хората. „Защото много се говори за референдуми, машинно гласуване, но се забравя най-яркото послание от скорошния вот- че политката в България не се прави както трябва и хората искат друг стил на управление. Ние сме тези, които се опитваме да отговорим на очакванията им”, каза той.

Крум Зарков е учуден, че ГЕРБ много повече критикуват програмата на БСП, отколкото защитават своята. „За реализацията на нашата програма например, по наши изчисления, ще са нужни около 2 млрд. лв., като тези средства могат да се осигурят най-малко по две направления. Едното от тях е умишленото занижаване на приходите в бюджета. Умишлено те се занижават, за да се регистрира излишък. Ако не се прави този бюджетен трик, средствата могат да бъдат осигурени”, обясни водачът на листата на левицата за Русе. Той даде пример и с капиталовите разходи на МС, откъдето също могат да се осигурят средствата. „За 2016 г. те са 2 млрд. и 600 млн. лв., като илзишъкът се ползва от Министерския съвет да потуши някое и друго недоволство, без обаче това да е планирано в бюджета”, обясни Крум Зарков. Той даде пример и с обществените поръчки. „Ако се спрат практитките, които формират паралелната държава, също ще има огромен ресурс”, обясни социалистът.

Зарков коментира и обвиненията, че когато БСП поеме управлението на държавата ще тегли заеми. „Нас ни обвиняват, че ще теглим заеми, при това обвинението идва от онези, които изтеглиха 16 млрд. лв. държавен заем. Ние обаче нямаме такива намерения”, зарече се той. По думите му в България има достатъчен ресурс, за да се реалзира ясна икономическа и социална политика. „Нашата цел е да се планира всеки разход на българския данъкоплатец”, каза също Зарков.

По повод работата на новия президент Румен Радев, Крум Зарков заяви, че БСП никога не си е позволявала опити за натиск над Радев. „Бяхме обвинявани, че ще редим кабинетът му, но това не се случи. Ние затова подкрепихме Радев в президентската надпревара, защото той няма да се поддаде на външен натиск”, каза още Зарков.

Корнелия Нинова: Решени сме да премахнем мутренското управление в държавата!

От идната седмица БСП започва поредица от срещи и дискусии по подготвения от партията Национален план за развитие на България.

Учители, лекари, представители на бизнеса, студенти ще са част от участниците в първите разговори по предложените 5 основни точки в плана:

1. Създаване на родна индустрия, защита на малкия и среден бизнес

2. Борба с демографската криза

3. Повишаване на доходите

4. По-добро здравеопазване и образование

5. Гарантиране на националната сигурност

Нинова отправи и остър въпрос към премиера:

„Къде и за какво за три месеца изхарчихте 2 млрд. лв.? Потвърждава ли това думите, че оставате на власт на всяка цена, оставате до встъпването на г-н Радев и не беше ли назначено служебно правителство, просто за да похарчите едни пари. Да не кажа по-остро – да крадете едни пари?“

Цялата публикация вижте тук:

http://epicenter.bg/article/Ninova-s-parva-izyava-za-2017-a–Resheni-sme-da-premahnem-mutrenskoto-upravlenie-v-darzhavata-/117782/2/0

Един лидер е силен, когато събира около себе си по-умни хора

Категория: Интервю, От списанието

Фотография Александър Михайлов

Един лидер е силен, когато събира около себе си по-умни хора

От a-specto , публикувано на

Интервю на Калина Андролова с председателя на БСП Корнелия Нинова

Г-жо Нинова, поздравявам Ви като председател на БСП за победата на президентските избори! Наистина съкрушителна победа. Не по-малко впечатляващо е, че искате да направите много сериозни промени в БСП. Бихте ли казали какви са те и защо считате, че са необходими.

Гледам на тези промени като на нещо по-сериозно и дълбоко. Защото разчитам референдума като отрицание на статуквото и на политическите партии такива, каквито са в момента. Виждам тези промени, ако получа подкрепа от партията, в няколко посоки. Първо, това са политиките. Убедена съм, че хората имат основание да смятат, че политическите елити в момента работят повече за себе си или за определен кръг (фирми, близки, лично благоденствие), отколкото за хората. Искам да правим политики и закони, които да са обърнати към хората, а не към лобистки интереси. Разбира се, бих искала да променя и стила. Ние излизаме, говорим, обещаваме преди изборите много неща, а после или забравяме, или се отказваме. Искам това, което кажем преди избори, да бъде абсолютен факт след това, когато управляваме. Без колебания, без задкулисни отстъпления.

Или пък оправдания заради коалиционни партньори. И на БСП се е случвало това – да се отказва от своите обещания заради коалиционни партньори. На второ място това са лицата, които трябва да са израз на тези промени. Тук влизат и уставните промени. В политиката има хора, които са омръзнали на избирателите поради това, че от много години са вече там. Те може и да нямат негативи, но поради факта, че много години са лица в политиката, са натрупали отрицание към себе си като част от отрицанието на статуквото. Затова на мен ми се иска да пуснем в политиката да се реализират млади и различни хора. С абсолютно уважение към опитните колеги, не ги отхвърляме, те са дали много на партията, но нека да осигурим една приемственост на младите, за която досега само говорим, но нищо не правим. Разбира се, за да излязат тези млади хора напред, трябва да ги подготвим. Затова има цяла глава в устава, където предвиждаме политическо обучение, подготовка и оценка на кадрите. И заради упреците, че бихме направили нещо в устава, което да бетонира сегашното ръководство, например, че на крилете на победата аз бих искала да се бетонирам на поста, предлагам да има период от два мандата за председател на партията. Това са осем години. Смятам, че е предостатъчно. За осем години човек може да реализира това, което иска. И в същото време ще бъде на предела политиката да го промени, да си повярва, да се възгордее. Да се огради само с определен кръг хора и да забрави за всичко останало. Така че наистина два мандата са достатъчни. Още повече, че в нашия устав има принцип на равнопоставеност. Областните и общинските председатели са с определен брой мандати. А председателят на партията и депутатите – не. Ако ще има равнопоставеност, то нека да бъде за всички членове на партията. Затова предлагам и за депутатите мандатност. Който е изкарал три пълни мандата, нека да отстъпи. Винаги може да помага, да бъде експерт в комисии, тук, на „Позитано”, да ни помага. Ще разчитаме на това.

А след като мине един мандат без участие в парламента, ще може ли пак според Вас лицето отново да се кандидатира за депутат или…

Моето предложение е за три мандата и край. Мисля, че този срок е достатъчен. Това са общо 12 години в парламента. Достатъчно време човек да се реализира и да подготви свои заместници.

Мислите ли, че тези промени, които предлагате, ще бъдат приети?

Вероятно ще има съпротива и аз вече я усещам. Но разчитам, че ще бъдат приети, тъй като това е, което диктува разумът. Промените са разумни. Не си ли променим ние партията, не дадем ли сигнал на хората за тази промяна, просто следващия път ще ни пометат. Сега на референдума ни предупредиха. Трябва да ги чуем. И ето всички се впуснаха да правят промени в избирателната система. Това ще помогне, сигурно, ще създаде и нови проблеми, сигурно, но не започнем ли промяната вътре в партиите ефектът от промяна само в избирателната система няма да е траен.

Ако тези промени не бъдат приети, със сигурност ще бъдат възприети като предизборен пиар трик.

Мисля, че партията е узряла за такава промяна. Видях и реакциите на Националния съвет, когато съобщих за тези идеи и ги коментирахме. Предложението се прие добре.

Имам един такъв въпрос, който отдавна ме вълнува. Много често ръководството на БСП се притеснява публично да изговори позицията на своя електорат по някои горещи въпроси, каквито са въпросите за Украйна и Крим, за санкциите срещу Русия и пр. Всички знаем как Вигенин първи посети Украйна, за да легитимира едно фашистко правителство. Така се създава недоверие между електората на БСП и ръководството на партията. Мислите ли, че по определени въпроси лидерът е добре да провежда вътрешно допитване сред членовете, за да може да излезе с достойно вдигната глава и да каже пред парламента: ето, това мисли БСП и аз изразявам съвкупната позиция на голям процент от българското население…

Напълно съм съгласна. Когато ме избраха за председател на конгреса, едно от нещата, които предложих и се одобри, е по важни въпроси за държавата и за партията да провеждаме вътрешно допитване. Така че споделям това и бих го направила като трайна политика в БСП. Първият такъв опит беше с допитването за предизборната коалиция вляво. Имаше огромна съпротива срещу такова допитване. И аз донякъде разбирам това. Определен кръг хора не биха искали да изпускат контрола върху тези процеси и този контрол да се дава на цялата партия. Затова и имаше толкова говорене срещу вътрешнопартийното допитване за обединението вляво. А след това дойде и внушението, че ние не сме се вслушали в хората. Но смятам, че допитването до хората трябва да стане трайна политика. Всеки един член на партията да може да гласува по важни въпроси. Когато започнахме да правим първото допитване, някои мои съветници и колеги казваха, че един лидер трябва да води партията си, а не да я пита и да я следва. Има такава теза. Но пък другата гледна точка е, че истинският лидер пита хората си какво очакват или какво мислят. Аз съм за второто. За допитване до партията. Едно от нещата, които предлагам да се промени в устава, е председателят да се избира пряко от цялата партия.

Това е най-демократичният възможен вариант за избор на председател.

Да има листа с кандидати. Те да си правят кампания в партията. И да се гласува, както за национално гласуване – с листа, всеки може да си има застъпници от кандидатите… По този начин един председател ще бъде много по-легитимен, защото е избран от цялата партия. Това е мажоритарен избор. А освен това на конгреса един председател е зависим при избора в малка или голяма степен. Трябва да си го кажем това. Зависим е от начина на работа с делегатските съвещания, от хората, които могат да влияят на делегатите, и т.н. А така, когато цялата партия се произнася, един председател ще бъде много по-стабилен. Ще може да взема решенията по-смело и да си провежда политиката. Разбрах от достоверен източник, че има натиск от Мартин Шулц и среди в ПЕС президентът Радев да промени позицията си за СЕТА. Несъмнено натискът ще бъде и към Вас да окажете влияние. Ще се поддадете ли на този натиск?

От името на БСП заявявам, че не. Не бих могла да говоря от името на президента Радев. Но от името на БСП казвам – не. Категорично. Това споразумение е вредно за България. И трябва да направим всичко необходимо, за да не влезе то в сила. Предстои ратификация на споразумението в парламентите на страните членки. Надявам се всички политически сили да проявим разум и в парламента то да не получи ратификация.

Как мислите, нормално ли е обвързването на подписването на СЕТА с отпадането на визите за български граждани? Ако СЕТА е едно вредно споразумение за националните държави, какво значение има дали ще паднат визите?

Абсолютно е неприемливо. Предполагам, че ГЕРБ и Бойко Борисов поставиха въпроса за визите, за да имат едно публично оправдание защо подписват споразумението. И да кажат, ето, че това споразумение ще има за България добро значение. Когато ние се борихме срещу СЕТА, направихме един анализ колко хора ще се възползват, ако отпаднат визите, и, от друга страна, как споразумението би се отразило на икономика, земеделие и пр. Едното с другото е несъизмеримо. Беше отправено такова предложение за визите само за да се говори, че България ще спечели нещо от подписването на СЕТА.

Предстоят избори, БСП е във възход предвид успеха на президентските избори. Но кажете ми в прав текст ще смените ли водачите на листи в големите градове, които от толкова години дърпат БСП назад и назад. Това са хора, загубили способността си да събират електорални гласове, да не говорим за изразяване на идеи. Давам пример с Вигенин в Благоевград, където имаше грандиозен парадокс да има подписка срещу него, но той да бъде сложен точно там… Това е политически абсурд…

Надявам се структурите по места и партията да проявят мъдрост този път. И разум. И личният интерес да отстъпи. Защото от това зависи дали БСП ще има успех на тези избори и дали ще можем да си реализираме политиките. Първо е интересът на държавата, но за да стигнем до там, ние трябва да спечелим избори. А за да спечелим изборите, трябва да имаме и нови лица. Авторитети. Дори и да не са нови, те трябва да са естествени авторитети. Хората трябва да тръгват след тях. Имам тежък личен опит от такива грешки в БСП. Случаят в Благоевград. Аз съм човек, който се ползваше и сега се ползва с авторитет в Благоевград, много ме харесваха, бях депутат от там, имах невероятен рейтинг. И в последния момент партията реши да ме извади от Благоевград и да ме изпрати в София-област, където никой не ме познава. Това са грешки и резултатите след това показват, че грешките носят минуси на БСП. Успехът на партията трябва да е на първо място пред личния успех. Дано всички да мислим в тази посока.

Може лицата, от които избирателите са уморени, да са на втора или трета позиция, но водачите би трябвало да са силни фигури.

Още повече, че сега, ако провеждаме изборите по старата система, има преференциален вот. Така че дори и да си по-назад в листата, ако те искат и те харесват, хората ще те преместят напред.

Един от най-големите проблеми на БСП е негативната селекция. Това го казват както вашите политически врагове, така и хора от БСП, които милеят за партията. Ще предприемете ли събиране на силен екип, който да бъде модерен, да може да отговори на новите предизвикателства на времето, да изговаря съвременните проблеми? И откъде ще намерите тези хора?

От партията ще ги намерим. В БСП има много качествени и подготвени хора, просто е въпрос на воля, партийна и на по-опитните колеги, да им дадем път и да ги подготвим. Вие виждате, че аз предложих три нови лица, млади хора в Изпълнителното бюро. Те са по-близо до проблемите на младите в България, до новите идеи в света и могат да ги изговорят и формулират. Но тук Вие поставяте и един друг въпрос. За говоренето в политиката. Нашата партия има огромен опит в правенето на добри програми, добри платформи, тежки документи, които по съдържание са изключително дълбоки и смислени. Но са тромави, неразбираеми и поднесени на прекалено висок стил, което не може да стигне до съзнанието на хората. Тоест освен младите или опитни хора, които да са олицетворение на една нова вълна, самото говорене трябва да бъде простичко. Често съветвам колегите от БСП, които отиват в телевизии, да говорят разбираемо, с кратки изречения. Дългите изречения и чуждиците затрудняват възприемането на тезите. Освен това трябва да сме много категорични в посланията си. Ето, Вие казвате, че БСП не заема категорични позиции по някои въпроси. Нещо шикалкавим, нещо се увъртаме. И хората остават с впечатление, че има задкулисие, че има договорки, че нещо се прикрива. Опитваме се и това да променим. Казваш това, значи е това. А не друго. Някои обаче твърдят, че в политиката не се прави така. Например аз съм нов председател и понякога при мен идват хора, които ми казват: „Много рязко говориш, не се прави така. Много рязко действаш, заемаш категорични позиции”. Съветват ме: „Говори обло, обтекаемо и оставяй вратички за след това, за някаква промяна”. Но знаете ли, аз не споделям такъв стил.

Ще направите ли промени в медийната политика на партията? И в лицата, които обхождат медиите. Ще лансирате ли ново поколение хора в медиите?

Опитваме от един-два месеца, но ето и с какъв проблем се сблъскваме. Когато медиите ни канят и ние предложим нов колега, не толкова разпознаваем, не толкова опитно политическо лице, те ни отказват. Казват: „Искаме някой от важните хора в партията да дойде”. Защото се интересуват от гледаемостта… Това е проблем. Значи хем се опитваме да налагаме нови лица, хем в медиите срещаме съпротива и обикновено искат някои от нас, които сме най-разпознаваеми. Тоест хора, които им носят гледаемост и рейтинг. Тук остава и един ангажимент, неизпълнен от мен досега, но просто нямаше време заради изборите. Много често в партията се поставя въпросът за собствена телевизия. Имаме амбиции да го направим, разработваме няколко варианта. Поела съм го на конгреса като ангажимент. Ще го изпълним. Естествено, медиите са средството, с което стигаш до хората. Колкото и да се срещаме директно по места, колкото и да обикаляме, не може да се навакса това, което бихме могли да кажем през една телевизия.

БСП има вестник, обаче там нещата, всички знаем, че не вървят особено добре. Вестникът на БСП можеше да бъде сериозен фактор, но не е.

От началото на следващата година и там ни предстоят промени. Изобщо, тръгвайки от вестник „Дума”, поставям темата за левия печат като цяло. Има няколко издания, разпокъсани, разнопосочни като послания, като говорене. Това е много голяма тема – за медиите, за левия печат. Изисква и време, и усилия, и пари, но съм сигурна, че и този проблем ще го решим.

Татяна Дончева казва, че в БСП личността няма значение, тоест, че не се ценят полезните, ценните хора. Става дума за синдрома на партийния лидер, който винаги се обгрaжда не със знаещи и можещи хора, а с посредствени, които са послушни и не го застрашават. Този синдром се виждаше при предишните лидери на БСП. Вие ще промените ли тази линия? Която е губеща линия…

Вижте обкръжението на един лидер и ще разберете дали той е силен лидер. Един лидер е силен, когато събира около себе си по-умни хора, и още нещо, което е много важно, взема около себе си хора, които мислят различно от него. Няма смисъл около теб да има хора, които постоянно да ти казват колко си велик. Знаеш си какво представляваш, знаеш си и плюсовете, и минусите. Няма нужда някой постоянно да идва и да ти изтъква плюсовете. Дадох такива сигнали с членове на Изпълнителното бюро. Предложих хора, които мислят различно. И срещнах мнения от рода на: „Защо вземаш такива хора, които винаги са били срещу теб в партията?! И които са говорели срещу теб преди конгреса”. Например Сашо Симов. Който всъщност е изключително качествено момче и трябва да се развива, какво, като е изразявал мнения срещу мен.

Той е добронамерен.

Ето сега предложих и Стоян Мирчев. Имаше съпротива, включително и в Изпълнителното бюро, с тезата защо се вземат хора, които един вид не са с „нашата права линия”. И аз казах: „Защото е умен, защото е от младото поколение и ако го натоварим с работа, ще му развием качествата”. На хората трябва да им се дава възможност, няма значение, че мислят различно от нас. Когато поканих Сашо Симов на разговор, той каза: „Ама как така ме каниш?!”. Казах му: „Сашо, дори единствено да ми казваш от сутрин до вечер къде греша, ми е достатъчно! Нищо друго не прави!”. Просто да ми следи действията и да ми казва тук не си права и тук не си права. Трябва коректив. Ако се обградя само с послушни хора, колкото и здраво да съм стъпила на земята, рано или късно ще се отлепя. Трябват ми другомислещи хора. Освен това с тази промяна в БСП, която опитваме да правим, опровергаваме твърденията, че няма да даваме път на млади, на различни хора, или че ще отстраняваме всеки, който е заплаха. Напротив, искам да излязат напред тези, които могат. Ние няма да сме вечни. Ето, ако въведем двата мандата за председател, аз след няколко години си отивам. И някой трябва да дойде. Тази приемственост е изключително важна. Веднъж някой от колегите ми каза: „Даваш ли си сметка, че от нашето поколение, аз съм на 47, сме успели само двама-трима?”. И като се огледате, ще видите, че наистина е така. От една страна, са възрастните, опитните хора, а, от друга страна, сега идват много млади хора. През едно поколение. Тоест това, средното, по някакъв начин е било потиснато, не му е даван път, него реално го няма. Явно заради този страх: да не заеме местата ни. Ама ние не сме вечни! И сега е много трудно да направим връзката между по-възрастното поколение и много младите. Като ги съберем на едно място, на събрание, на разговори, те вече са несъвместими като виждания за света. Няма го средното поколение, което да е връзката между тях и да даде приемственост. Затова процесът на обновление, който започваме в партията, ще е още по-труден. Но ще го проведем.

БСП ще се бори да бъде първа политическа сила. Има вероятност обаче да нямате възможност за самостоятелен кабинет. Как гледате на това да бъде съставен кабинет между БСП и ГЕРБ, което ще даде политическа стабилност в страната… Иначе влизаме в сценария „Орешарски 2”…

Не гледам добре на такъв вариант. Основавам се на това, което вършиха двата кабинета на ГЕРБ. Имаме твърде огромни разлики по всички политики. Мога да дам няколко примера в най-тежките сектори – образование, здравеопазване, финансово състояние и икономика. Нямаме никакво събиране на позициите. Като опозиция опитвахме с всякакви аргументи, но не ни чуха. Бяхме и срещу здравната реформа, която сега съдът отмени. За образованието давахме много разумни предложения, но видяхте какво стана онзи ден – за десет милиона на Българската академия на науките преобърнаха три пъти парламента и бюджета само и само това да не се случи. Нямат ли разум да разберат, че без инвестиции в наука няма икономика. По отношение на финансовото състояние – 16 милиарда кредит са тежко бреме за България. А има вариант да се избегне поне някаква част от този заем. Тоест искам да кажа, че да направим един механичен сбор от двете партии само и само за да има стабилност, не го намирам нито за смислено, нито за разумно.

А ако след изборите се изправите пред политическа невъзможност в парламента за други опции, какво тогава ще правите?

Към този момент не мога да ви отговоря. Ще мислим по-нататък. Много зависи кои партии ще влязат и с колко депутати, с какви програми. Вероятно ще провеждаме разговори на база на това, което ще излъчим на конгреса през януари в платформата – пет-шест много ясни и много категорични ангажимента. И да търсим на тази база някакво съгласие в парламента, за да се постигат национални цели.

Ще имате ли силата да отговорите и да противостоите на десницата и неолибералите, които много умело се опитват да етикетират всяко становище, което не е тяхното, като екстремистко, като проруско и пр.? Давам пример с Митов, който попита дали президентът ще нареди България до Северна Корея. Ще приемете ли за кауза това да защитите нормалитета в публичното говорене?

Да. Това да не признаваш различно мислещия е изключително опасно и грозно в българската действителност. Изненадана съм от факта, че след президентските избори, след промените в света и в Европа неолибералите не осъзнават грешките си. Защото тези промени идват в резултат на неолибералния модел досега. Значи, седнете, хора, замислете се и вижте къде грешите, че да ви наказват така – и в света, и в Европа, и в България. Не, те правят точно обратното. Втвърдяват тона, без да разбират, че това ще доведе до още повече агресия от другата страна – тази на народа, на избирателите. В този смисъл връщането на нормалния политически разговор у нас е задължително. И наистина се ангажираме да върнем на полето на публичния разговор нормалността. Връщам се към Ваш предишен въпрос. Много е важно да имаш самочувствието, че такова говорене го правиш от името на група хора. Че не си сам. Тоест отново стигаме до допитванията. Когато знаеш, че говориш от името например на 500 хиляди души, които са те подкрепили на тези избори, дай Боже, да са милион и половина или два на следващите избори, то тогава имаш самочувствието да кажеш: „Аз не говоря от свое име, а говоря от името на два милиона българи, които мислят така. И понеже те са ме изпратили в парламента, аз съм проводник на тяхното мнение”. Затова е много важна връзката с хората, които са ти гласували доверие. Да знаеш защо са те изпратили в парламента, защото те са те изпратили за някакви неща. Казваш: „Аз съм тук за това и ще го отстоявам докрай! Вие си говорете каквото искате”. Това е нормалността. Ти си представител на някаква група хора.

Десницата изкуствено монополизира говоренето. Превърнаха се в господари на истината, което е абсурдно и вредно. В същото време БСП често се увъртолва и не знае как да им противостои.

Често нашите симпатизанти ни поставят въпроса: „Вие няма ли да отговорите на тези манипулации, на тези лъжливи внушения?”. В парламента много често депутатите казваме, че народът така искал. Понякога съм си позволявала от трибуната да попитам: „Добре, кой народ?”. Например да вземем санкциите срещу Русия. „Вие питахте ли тези хора, които са ви изпратили тук, дали са съгласни да подписвате в Европа санкциите срещу Русия?”. Защото правихме едно изследване, което показа, че една голяма част от избирателите на ГЕРБ, дори една голяма част от избирателите на реформаторите са против санкциите срещу Русия.

Това е много интересно.

И тогава ги питахме в парламента. „Ние говорим от името на нашите хора, че сме против. Вие от чие име говорите, като се вижда, че и вашите избиратели са против? Кой ви упълномощи да заявите в Европа такава позиция?”. Същото се получи и със СЕТА. Масово хора от различни политически партии не го желаят, защото е вредно за България. А ГЕРБ искат да го подпишат. Но от чие име? Те са делегитимирани по този начин.

Имате ли визия за това каква партия трябва да бъде БСП от тук насетне?

Първо, партия, която е здраво стъпила на ценностите си. И то онези, автентичните ценности. Справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм. Но всичко това в съвременни измерения. Става дума за прагматични измерения. Така, както хората сега ги разбират. Например да вземем принципа за справедливост. В България има абсолютно усещане за несправедливост на всички равнища. Като започнете от малкия и средния бизнес, които се чувстват онеправдани, тъй като големите фирми получават всички обществени поръчки, тъй като са приближени до властта. Ето тук трябва да се възстанови справедливостта и различни фирми да имат достъп до обществени поръчки. Най-добрият да спечели, а не най-близкият до властта. Да вземем друг пример, хората по селата. Ами не може да влизат в домовете им, да ги обират, убиват, изнасилват за двайсет лева! И да няма възмездие. Ето един принцип на справедливостта в съвременно измерение. Който краде и убива, независимо дали е кокошка или са милиарди, трябва да е в затвора. Да вземем принципа за равенството. Значи, децата в големите градове имат голям избор къде да учат. Но има малки населени места, където няма училище и трябва да ги карат до големия град. Тези деца нямат равен достъп до образование. Същото е в здравеопазването. В големите градове всички имаме много болници на разположение, а в малките градове вече няма общински болници. Човек трябва да плати на някой да го закара до големия град и я оживее, я не, докато стигне там. Ето един принцип на равенство в съвременно измерение. Тоест БСП трябва да е автентична лява, идеологически лява партия. Но с политики, които са прагматични, ориентирани към днешния ден. Откровена и принципна партия. Без отстъпление от това, което прави. Лицемерието в политиката винаги се наказва. Да обещаваш едно, а да правиш друго е просто фатално за която и да е партия. По-добре да се изправим откровено пред хората и да кажем: „Това не можем да го направим в момента, защото… първа, втора, трета причина..!”. Но да го кажем директно, а не да ги излъжем и после те да казват, че и ние сме като всички останали.

Какви промени ще предприемете по отношение на коалиционната политика на БСП от тук нататък? БСП дружи с някакви формации, част от които са фантоми.

Да, има много малки партии, които се определят за леви. В коалиция „БСП–Лява България” участват 13 партии. Имаме социалдемократи, социален хуманизъм, комунисти, ромски партии и пр. Но този формат вече е изчерпан. Тук също трябва да променим нещо, но според някакви принципи, а не субективно – теб те махам, а теб оставям. В нашата коалиция има партии, които на парламентарни избори работят заедно с нас. И ние включваме в листите за депутати техни представители. Като дойдат местни избори обаче, тези партии си издигат самостоятелни кандидати. Значи, ние сме коалиция, но в парламента. А на местни избори те си издигат свои кандидати и играят срещу нашите. И теглят от левите гласове. Имат кметове и общински съветници по места срещу кметовете и общинските съветници на БСП. По-лошо: когато вече са избрани техни общински съветници, те гласуват срещу кмет на БСП. А в същото време сме в коалиция в парламента и например лидерът им седи до мен. Това състояние не може да продължава така. Най-малкото заради почтеност към нашите хора по места. Защото те виждат, че тук сме заедно, а там са изправени едни срещу други. Но що за коалиция е това, ако в определени моменти се отделяш и работиш срещу коалиционния си партньор, до когото седиш в парламента. И другият въпрос е тежестта на тези партии като електорат, действително ли стоят зад тях хора и колко са те.

Боли ли ви, когато знакови лица от БСП напускат партията като Татяна Дончева, като Георги Първанов въпреки личностните наслагвания, които съществуват. Защо, кажете ми откровено, се отказахте от обединение, коалиция, партньорство с АБВ? Има нещо, което остана скрито от медиите.

Аз помня, когато г-н Първанов напускаше. Помня конфликта им със Сергей Станишев. И опитите ни на няколко души да не допуснем това да стане. Лошо е, че се получи това напускане на г-н Първанов и на Татяна. Но за мен обединението в лявото пространство идва отдолу. Хората, които вярват в АБВ, и тези, които вярват в БСП, искат и са готови за такова обединение. За мен проблемът е в егото. И лидерското самочувствие. Това е, което попречи да се сближим преди няколко месеца. Трябва да заложим на обединението отдолу. И аз се радвам, че след изборите това започва тук-там да се случва. Тоест структури на АБВ и наши структури намериха общ език. Започна едно естествено обединение по места. Но отдолу. Горе ми се струва трудно да се случи. Заради егоцентризъм, заради опити за надмощие, кой да е по-важен и пр. Конфликтът е личностен, не политически.

АБВ бяха шокирани от Вашето съобщение по медиите, че няма да има предизборно партньорство. Като че ли БСП възприема Първанов като някаква заплаха.

Добре, ще ви разкажа защо се случи този разрив накрая. Защото количествените натрупвания в един момент водят до резки качествени изменения. Ние започнахме разговора с АБВ много добронамерено по желание на партийните ни структури. И БСП предложи на АБВ генерал Радев за кандидат. Те не го познаваха, докато не отидохме при тях и не го представихме.

Така ли, аз мислех, че е обратно, че АБВ са го предложили, с такова впечатление останах от медиите и разни слухове се носеха.

Не са просто слухове. Първите искри между нас бяха от това, че ние го заведохме при АБВ, а те не го познаваха. Но въпреки това г-н Първанов излезе и започна да прави внушения през медиите, че това е тяхна кандидатура. Че той го е правил генерал и прочее. Преглътнахме го. Нямаше значение, макар че това ни създаде доста проблеми в БСП и в структурите. Едва ли не, че ние нямаме кандидат, а идва отвън. Това беше първият проблем. Вторият беше по отношение на президентската република. Разговаряхме и казахме, че БСП (и ген. Радев беше там) няма намерение да променя държавното устройство на страната. Ние сме за парламентарна република. Но г-н Първанов и г-н Калфин говореха по медиите за президентска република и за промяна на конституцията. Имахме тежък Национален съвет тук, на който цялата партия беше срещу мен, че едва ли не искаме да променяме държавното устройство. Заявихме го това на АБВ, но въпреки всичко г-н Първанов на другия ден излезе в медиите и каза: „Ние сме си за президентска република… Може да не е точно сега, но след време…”. Това е много сериозен проблем, който също преглътнахме. Туширахме си тук, в партията, напрежението, структурите пишеха писма и пр. В крайна сметка се стигна до споразумението с АБВ. Започнахме да разменяме проекти за споразумение. Да оставим настрани това, че в споразумението АБВ искаше да сме равнопоставени. Добре, равнопоставени ще бъдем! Но по-тревожното беше, че се оставяше вратичка, докато се споразумяваме за президент и издигаме кандидатурата на ген. Радев, АБВ да може да подписва споразумения с други партии, които пожелае, без да информира и да се съобразява с основния си коалиционен партньор БСП. Ние не се съгласихме с този текст. Въпреки това по същото време АБВ сключиха споразумения с Реформаторския блок и с ГЕРБ за издигане на общи кандидати за кметове и общински листи в страната, където имаше общински избори по това време. Това за пореден път внесе огромно напрежение при нас. Значи АБВ тук са с БСП срещу ГЕРБ и Реформаторския блок, а по места са с ГЕРБ и Реформаторския блок срещу кандидатите на БСП и водят кампания срещу БСП. Което е безпринципно и навява на много нечисти договорки. Хората по места гледат, че ние тук, в София, се прегръщаме, а там по места са изправени един срещу друг. Няма как да ни повярват за каквото и да било. И това просто преля чашата. Разбира се, и мнението на г-н Радев беше взето предвид. Разговаряхме с него и той каза, че за него също са неприемливи такива действия. И тогава пристъпих към това решение, за което ме питате.

АБВ казаха, че от медиите са разбрали за Вашето решение.

Това е вярно, от медиите разбраха. Просто разговорът между нас беше вече невъзможен. Защото едно говорим, когато се съберем (ние преговаряхме с цели екипи, има свидетели на тези разговори), стискаме си ръцете, но излизаме и те публично обявяват друго. Тази ситуация стана нетърпима в един момент. След това, когато издигнаха г-н Калфин, кампанията им беше съсредоточена срещу ген. Радев и БСП, а не срещу основния им опонент, който твърдяха, че е ГЕРБ. Цялата негативна кампания, която развиха, беше изцяло срещу нас.

Г-жо Нинова, благодаря Ви за това интервю!

Крум Зарков: Абсолютно съм убеден, че вътре в партията има воля за промяна.

Разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на статистическата грешка

От a-specto , публикувано на

Интервю на Калина Андролова с Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на БСП, специалист по Международно право от Сорбоната

Г-н Зарков, как бихте коментирали убийството на руския посланик в Анкара? Точно в навечерието на срещата Русия-Иран-Турция за решаване на проблемите в Сирия.

И след срещата НАТО-Русия. Ясно е, че случката е свързана със случващото се в Сирия и с позициите на Русия и Турция, които се превръщат все повече в двете най-важни държави там. Тук е важно да се отбележи, че Европейският съюз изглежда напълно безпомощен в този конфликт, а той не може да си позволи такова нещо. Защото конфликтът се изнася все по-близо до границите на Европа, включително като вземем предвид и атентата в Анкара. Могат да се направят няколко заключения. Първо, докато не се намери разговор на глобално ниво, който да включва всички играчи, тези атентати ще ги има. А историята показва, че от подобни атентати се палят големи проблеми. Второто заключение засяга нивото на дипломацията, което показаха Русия и Турция. Дали актът ще се интерпретира като терористичен или не, няма голяма разлика. Въоръжен човек убива друг незащитен, невинен човек, така че това е терористичен акт. Но той е насочен към това да създаде провокация и напрежение между тези две държави. Вместо това, те моментално разменят визити на външните си министри и изпращат директно послание, че тази работа няма да стане.

Тоест вместо да се получи разкол, те се консолидират?

Да, и то с невероятна за дипломацията скорост. Тук България трябва много да внимава в отношенията между Русия и Турция, които се променят буквално за месеци. А за нас те са от съществена важност. В същото време, какви са нашите отношения с тези две страни? С Русия сме влошили дипломатическите си контакти. То е провокирано от чиста проба натегачество, което дори в Европейския съюз и НАТО до голяма степен е неразбираемо. С Турция пък имаме отношенията на пощенски гълъб. Имам предвид, че нямаме някаква значителна комуникация, освен това, че те ни казват: „Ще пуснем бежанците”, а ние им отговаряме: „Добре, а какво да предадем нагоре по веригата?”. Това трагично събитие е повод да помислим и да преосмислим начина, по който се отнасяме към тези две най-ключови за нашата сигурност държави.

След атентата в Берлин излязоха разни лица от върхушката на Германия и отново започнаха с лозунгите: „Терористите няма да унищожат нашата демокрация” и т.н. Докога ще продължава да се говори по този начин в Европа? Защо европейските елити не започнат да изговарят истината?

Имам две обяснения. Едното е безпомощност на европейските елити, тоест те разбират процесите, но не могат да намерят отговор. А другото е, че те просто не разбират процесите. И те са в грешка – това ще доведе до края на демокрацията. Ако т.нар. лесен тероризъм, при който някой независимо дали е вербуван да го направи или първо го прави и след това бива признаван от съответната организация, продължава да съществува, то това ще доведе на власт крайната десница и това наистина ще бъде края на демокрацията. Тоест постановката, че терористите няма да разрушат нашата демокрация е грешна. Напротив, ще я разрушат! Наистина не разбирам защо ние непрекъснато се вглеждаме в детайлите на въпроса – например, дали извършителят е луд. Истината е, че в момента във всеки един град в Европа, включително у нас, някой може да се качи на камион и да прегази 5-6 или 80 души. Естествено, това поведение е трудно да се обясни, защото то по дефиниция е ирационално. Ще ви кажа какво видях във Франция, когато бях там за последен път. Едно на ръка е, че службите работят по терористични структури и хора, които са били в Сирия и са се върнали. Но вече всеки психически нестабилен човек е смятан за опасен, защото чрез Фейсбук, чрез радикализация, всяко негово житейско разочарование може да бъде превърнато в огромен кървав терористичен акт. Ние не си даваме сметка за това нещо, което освен външна политика има и много тежки чисто социални измерения – мизерия, липса на перспектива, чувство за недооцененост, чувство, че не съществуваш и в последния миг от живота си ще се покажеш на обществото, ще станеш известен…

Но. Винаги е имало тероризъм. Много отдавна и в Америка е така – през определен период от време влиза някой в университета, да речем, и избива 300 души. Въпросът е, че нито един политик, освен както Вие споменахте тези от десницата, не излиза и не казва какъв днес е генезисът на политическия тероризъм. Кой прави войните?

Не съм сигурен, че само в това е генезисът. Без съмнение Арабската пролет и начинът, по който се развиха тези събития, имат голямо отношение. Но генезисът е дори още по-дълбок и той пак се корени в западноевропейските държави. Говорим за наследството на колониализма, говорим за огромни общности, които не се чувстват нито французи, нито мароканци, говорим за гетоизация. Но говорим и за огромна по маса миграция, която няма да спре след приключване на конфликта в Сирия, докато демографски избухващата Африка не може да се сравнява по стандарт на живота с демографски умиращата Европа. А в същото време чрез новите комуникации младежите в Бамако виждат как живеят младежите в Париж и няма как да бъде спряно желанието им да дойдат в Европа. Но това не означава, че приключването на конфликта в Сирия не е ключов момент в борбата с тероризма. Трябва да се приключи с ИДИЛ, а за да се случи това двете големи сили трябва да си говорят и да започнат да работят заедно. Ако те продължат да водят един вид изнесен конфликт на сирийска територия, нищо добро не чака Европа. Ако тя не приеме натуралната си посредническа дипломатическа позиция, за да осъществи този разговор, а вместо това продължава да изпълнява щенията на едната страна, нищо добро не ни чака. Наскоро Бойко Борисов не само че повдигна ръка, за да гласува санкциите срещу Русия, но забележете аргумента му пред другите европейски лидери: „Дайте първо да съгласуваме това нещо със САЩ.” Един вид да не стане така, че Тръмп да махне санкциите, а ние да останем с тях, защото ще увиснем. А трябва да се мисли точно по обратния начин. Ако Европа продължава да гласува със САЩ или с друг в политиката си, този проект – ЕС – ще се срине и то много бързо.

Вие имате ли очаквания, че Тръмп наистина ще промени нещо в световната политика, в отношенията си с Русия, каквито заявки даде по време на кампанията си?

Честно казано, скептичен съм. Точно по начина, по който бях скептичен към това, че го изписваха като най-големият дявол, по същия начин съм скептичен, че той ще доведе до някаква рязка промяна. Поради простата причина, че администрацията в Америка функционира по едни доста добре смазани механизми и президентската администрация не е нещо, което се променя с щракване с пръсти. От друга страна, той продължава с назначаването на ключови места на хора, които са меко казано спорни като биографии. Не вярвам в това, че Русия се е намесвала по някакъв начин в президентските избори в САЩ. Това е несериозна теза. Така че САЩ ще следват своя интерес. Но струва ми се, че като републиканец и консерватор, той ще гледа да затвори политиката на Америка в собствената си хемисфера. Това ще има огромни последствия за Европа, които ние трябва да предвидим. Защото едно изтегляне на американците от нашето полукълбо ще донесе големи промени, включително и във вътрешнополитически план. Няма какво да крием – до голяма степен така функционира политиката. Едно такова действие на Тръмп, оправдано от неговата американска доктрина, ще допринесе за стопляне на отношенията с Русия, просто защото точките на триене ще станат по-малки.

Да се върнем към България. Националният съвет на БСП одобри промените в критериите за избиране на народни представители. Има ли съпротива от страна на старите лица в БСП срещу тези промени и как ще бъде туширана тя?

Съпротива има и ще има. Ние очаквахме това, защото то е до голяма степен нормално. Не трябва да се сърдим на тези, които не са съгласни. Още повече, на тези хора, които трябва да си тръгнат по силата на това правило, ние дължим своето уважение. Те са изнесли много наши битки. От друга гледна точка, мисля, че ние ще постигнем в крайна сметка това, което сме заявили, по няколко причини. Първо, защото обективните реалности го налагат – хората не искат да гласуват за стари лица. Второ, защото настроенията в партията като цяло са такива, тази стъпка се приема и подкрепя от повечето партийни членове и симпатизанти. И трето, защото това е ангажимент, който Корнелия Нинова пое. Тоест тук не става дума за това, дали тази промяна да стане или да не стане, а по-скоро на каква цена. В смисъл такъв, колко кръв ще пуснем по медиите, колко ще се изпокараме. Надявам се, че съвсем разумно ще успеем да намерим решение на този въпрос.

zarkov2

Всъщност се оказва, че новият председател на БСП е истински реформатор. Въпросът е дали вътре в партията има такава воля за промяна?

Абсолютно съм убеден, че вътре в партията има воля за промяна. Партията се докосна до вкуса на победата – нещо, което нашите членове и симпатизанти бяха позабравили. И те разбраха защо се случи. А то се случи, защото извадихме човек, който е убедителен и нов. Аз разбирам колко е несправедливо понякога спрямо тези, които са се борили и не са направили нищо лошо. Но такъв е календарът на живота, включително на политиците – нов човек, ясна идея и съвместимост между идеята и човека. Това беше рецептата, с която получихме почти 2 100 000 гласа. И партийните членове, и структурите разбират това много добре, така че да, в партията има воля.

Тоест, очакваме, че сега водачите на листи ще бъдат нови лица?

Нашата амбиция е не просто да сменим водачите на листи, а наистина да дадем шанс на нови лица да излязат, включително на най-високо ниво. Това трябва да бъдат хора, които имат авторитет и не са пострадали от отвратителната и мръсна игра, която представлява политиката в България. Хора, чиято лична биография съвместява нашите идеи, когато говорим за честност, почтеност и ако щете за нов стил на говорене.

Имате ли намерение да промените стила на политическите си предизборни кампании и те да станат по-модерни? Докога ще агитирате бабите от вашите организации по места, които и без това ще гласуват за вас?

Оставям настрана въпроса за брандинга, визията и начина, по който всичко това се сценаризира и представя. Но нещото, което е страшно важно е, че ние трябва да спрем да агитираме сами себе си, да се събираме помежду си и да се убеждаваме в нещо, което още отпреди това сме убедени. Тоест, трябва да излезем извън черупката си. Как може да стане това? Единият начин е като дадем по-модерна визия на цялостната идея. Но визията е черупка. Колкото по-ясна и конкретна е идеята, толкова по-лесно ще я облечем във визия. За мен най-важното е идеите ни да са ясно разграничими от тези на опонентите ни. Когато човек гласува за БСП, трябва да е ясно, че ще получи нещо различно от това, което ще получи, ако гласува за ГЕРБ. Ние трябва да спрем да бъдем патерицата на една система. Сигурен съм, че това е трудно послание, но ние трябва да го направим по разбираем начин. Също като във футбола – когато гледаш отстрани, си казваш: „Хайде бе, ритни я!” Но когато си вътре в играта, всичко е много по-бързо и сложно. Ще работим!

Политическото клише е голям бич.

Освен, че е бич, клишето е много лесен начин да не отговаряш на въпроса, а да загубиш време. Често и наши, партийни хора ме питат: „Добре бе, защо не говорите по-ясно?” Но за да говориш ясно, трябва да си сигурен какво точно искаш да кажеш.

БСП може ли да усети новата вълна? В света се надига страхотно недоволство… Кога БСП ще започне да говори по нов начин, това е от решаващо значение за смяната на облика на партията.

Действително се надига вълна и това нямаше как да не се случи, защото онзи 1% не може да продължава да контролира останалите 99%. Това не е устойчив модел и той ще бъде пометен. Усещам, че сред младите хора в България се заражда това, което видях и в университета във Франция, например – едно левичарско бунтарство срещу социалната несправедливост… В България има и друг елемент – протест срещу простащината. Няма какво да се лъжем, тези хора към момента не разпознават БСП като носител на тяхната визия. И не само, че не я разпознават, а понякога виждат в БСП основната пречка за реализирането на тяхната визия. Ако ние не успеем да възобновим под една или друга форма доверието и диалога с тази нова тенденция, която се заражда в гимназиите и университетите, тогава ние сме загубени като партия. Мисля, че има хора, които да го усетят и да го направят. Естествено, това няма да е лесен процес. Защото от една страна това е дълбоко историческа партия и в себе си тя има известна консервативност. От друга страна, тя проповядва прогресивните идеи. Но БСП е и си остава единствената структурирана лява политическа сила в България от национален мащаб и с подход към властта. Тази позиция на сила, без да се злоупотребява с нея, също трябва да бъде използвана.

ГЕРБ извършиха толкова национални предателства. Защо няма кой да излезе и да обясни на хората, че това е пълен абсурд?

Признайте, че в последните няколко месеца има както изостряне на опозиционната дейност, така и доста по-голяма реактивност и яснота. Особено по външнополитическата тематика. И за Ирина Бокова алармирахме сериозно, макар че в крайна сметка не успяхме да ѝ помогнем. Съсипаха я. Това е провал с грандиозни измерения за България и тепърва ще го разбираме, но през това време Даниел Митов ще бъде вече някъде в чужбина. Сега тепърва ще излиза продължението на историята с Полша, така че ние се опитваме да бъдем достатъчно реактивни и ясни и по тази тема. Но снизходителния начин на поведение на българската десница към всичко, което казваме ние или хората, които не мислят като тях, със стигматизацията, с отхвърлянето, с етикетите „комунисти”, „русофили”, „бабички”, с една дума „измет” – ни отваря огромна ниша за нормалното демократично функциониране на страната. Това е нишата за най-лявата идея – за свободата! Трябва да кажем, че всеки има право да изразява мнението си и най-накрая трябва да влезем в някакъв нормален политически дебат. В момента има хиляди издания, десетки публицистични предавания, всеки ден сутрешните блокове бълват някакви министри, а хората казват: „Няма дебат!”

Когато вие бяхте на власт, всички медии бяха срещу вас.

Всички поставяха въпроса за неадекватното представителство на Реформаторския блок в правителството спрямо електоралната им тежест. Но още по-неадекватно е медийното присъствие на реформаторите, отново спрямо електоралната им тежест. И това, че един пост във Фейсбук на Радан Кънев се тиражира много повече отколкото официална декларация на БСП от парламентарната трибуна. Съзнаваме този проблем и работим в тази посока. Не съм много сигурен, че всички говорители на ГЕРБ и Реформаторския блок са много добри медийни комуникатори. Но когато ви влязат в телевизора 7-8 пъти, те вече ви стават познати, свиквате да ги слушате, свиквате да ги псувате дори. Има необходимост от ясна медийна стратегия на БСП, но тя минава през ясен дебат за свободата на словото в България, за собствеността на медиите, за разпространението…

При един следващ парламент може и да нямате възможност да направите самостоятелен кабинет, защото ГЕРБ все още имат електорална тежест. Ще се коалирате ли с тях?

Ако зависи от мен – никога! Ако това е единственият вариант, отива се на избори. Вижте, цялата тази идея за широка коалиция е антидемократична и убийствена както за лявата партия в нея (справка: Германия), така и въобще за лявата политика в страната. Погледнете някои региони във Франция, където ляво и дясно се съединиха, за да спрат крайната десница. В крайна сметка, това е гаранция, че след 2 или 3 години идва на власт някакъв краен субект. Защото хората трябва да имат алтернатива във всеки един момент – дясна или лява. А когато ги слеем, ние потвърждаваме всичките им отвращения и всичко, срещу което те са гласували. Политиката е изкуство на възможното. Но ГЕРБ и БСП имат коренно различно виждане за възможното. Едно е възможно, ако си приел, че ще имаш до 3% бюджетен дефицит, друго е възможно, ако е до 5%. Едно е възможното, ако приоритетът ти е да се харесаш на някого, друго е, ако приоритетът ти е да помогнеш на хората. Ние сме в ситуация, в която излизаме от един неолиберален консенсус, който се установи трайно и в който ние функционирахме в последните години в условия на широка коалиция под една или друга форма. Защото се бяхме договорили за основни неща в България, както и в Европа. Но свободният пазар показа среден пръст на много хора. Ако искаме да имаме политическо бъдеще като партия и да просперираме като общество, ние не можем да продължаваме да сервираме на хората още от същото. Колкото до стабилността при широка коалиция – тази идея е абсолютно чужда за мен. Например, стабилно ли беше правителството през последните две години? Практически то падаше всяка седмица. Заради заема от 16 милиарда бяха на 5 минути да паднат. На Нова година, когато излезе Радан Кънев бяха на 6 минути да паднат. И в същото време това ми се предлага като стабилност. Това е обратното на стабилност. Това е измама.

Обществото наясно ли е какво се случи с този заем от 16 милиарда?

Аз лично не съм наясно. И без да съм макроикономист, до ден-днешен не мога да си обясня, защо теглихме грандиозен заем като процент от общата ни задлъжнялост, като непрекъснато ни се обяснява, че има висока събираемост и излишъци. Ако някой успее да ми обясни тази корелация, ще му бъда благодарен. Аз не я разбирам и не мога да я разбера. Няколко пъти сме питали в Народното събрание, но не сме получили отговор.

Как ще коментирате опитите за нови десни партии? Защо винаги се случват нови десни партии, а не леви?

Което не означава, че и това няма да се случи. Това все пак е добър атестат за БСП. Няма нищо лошо в опита за ребрандиране, защото до известна степен за това става дума при създаването на нови политически проекти, както е модерно да се казва. Не разбирам обаче същността на тази инициатива. Ако това е съдебната реформа и борбата с корупцията, това е легитимна цел, но не може да бъде единствената цел на една политическа формация. Затова, хората, които стоят зад нея, се опитват да кажат, че тя не е нито лява, нито дясна. Искам да подчертая, че „нито ляво, нито дясно” е опасна идеология. Тези дни бях на дискусия на бившата организация на Христо Иванов – БИПИ (Български институт за правни инициативи) на тема: „Една година след промените в конституцията – какво се случи и какво още е необходимо”. Истината е, че нищо не се случи, но хората разсъждаваха по тази тема. Това, че моята политическа партия не е подкрепила тези промени не ме прави лош и прокорупционен, а ме прави човек, който има друга визия какво трябва да се случи. От тази гледна точка смятам, че няма голям потенциал в една такава инициатива, около която сигурно отново ще се оформят отломките от Реформаторския блок, за да се позиционират електорално. Но това са легитимни инициативи.

Вие имате ли данни за електоралния потенциал на БСП в момента?

Не разполагам с данни извън тези, които бяха обществено анонсирани преди 1-2 седмици. Те дават разлика между ГЕРБ и БСП в рамките на статистическата грешка. Но извън социологията, ние очевидно сме в подем, най-вече защото спечелихме избори, което налива гориво в двигателя. Второ, спектакълът, който дават нашите опоненти, работи за нас. И трето, анонсите, които прави Корнелия Нинова, се приемат добре в обществото. Ако ги доведем докрай, не виждам защо да не се поздравим с изборен успех, включително и да сме първа политическа сила. Но трудното започва там.

Валерия Велева: Избирането на ген. Радев за президент е революция

ГЕРБ заболя от бацилите на авторитарните партии

Интервю на Десислава Пътева с Валерия Велева, журналист, главен редактор на Епицентър.бг

„Г-жо Велева, станахме свидетели на президентски избори, при които кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева беше разгромена. Според Вас каква е причината за нейната загуба от ген. Радев, който доскоро не беше добре познат на широката публика? 

Резултатите от втория тур на президентските избори показват няколко неща. Първо, това е силен наказателен вот персонално срещу Борисов и неговото управление. Второ, БСП успя да намери и да издигне най-адекватната фигура в този момент като отговор на обществените очаквания за промяна. Ходът беше рискован, но се оказа успешен. Трето, вотът показа стабилизация на БСП в лицето на Корнелия Нинова. Първо, тя игра ва банк, налагайки Радев в партията си. Второ, успя да занули Георги Първанов и Татяна Дончева като сериозни елементи в лявото пространство.

Хенри Кисинджър заяви, че гласуването за Тръмп е като революция в Щатите. Смятам, че гласуването за ген. Радев също е вид революция за България. За първи път от 26 години ние говорим за един обществен процес като за революция. Резултатът от този вот е цунами за цялата политическа класа. Той се фокусира в една личност, която обществото не припозна като омразен политик, а като алтернатива на тези, които обещаваха справедливост, възмездие, стабилност, работа и доходи, а ни доведоха до състояние да сме най-бедната страна в Европейския съюз. Това е вид морална и социална революция. Кандидатурата на ген. Радев беше най-удачно намерената, за да се противопостави на Борисов, който в този момент олицетворяваше цялото статукво на тези 26 години. Вотът показа каскада от грешки, които лично Бойко Борисов направи и които един ден ще бъдат изучавани в учебниците по политология.“

Цялото интервю вижте тук:

http://a-specto.bg/izbiraneto-na-gen-radev-za-prezident-e-revolyuciya/

Румен Радев: Моят призив е към всички граждани, които искат промяна

Ген. Радев, избирателите недвусмислено показаха, че искат промяна. Хората, които гласуват за Вас, очакват да бъдете силен лидер, макар и постът президент да има повече представителни и дипломатически функции. Как тълкувате очакванията на хората? От какво имат нужда те?

Впечатлението от обиколките ми е, че хората се задушават от усещането за несправедливост. Искат си достойнството. Това звучи абстрактно, но всъщност е дългогодишно натрупване, което угнетява. Бедни хора край границата ми казаха „свикнахме без пари, но Ви молим да ни върнете достойнството”. Това ме убеди, че българите не са се предали. Що се отнася до фигурата на президента, тя има немалки правомощия, стига човекът на поста да умее да казва „не”, да не се огъва под натиск отвън и да отстоява националния интерес. Победа в неделя ще бъде етап към оздравяването на политическия ни живот, който сега е под сянката на една партия-държава, а от това атрофират институциите.

Като военен пилот, Вие най-добре разбирате какво означава да се пази националната чест и достойнство. Считате ли, че българските политици успяват да пазят националното достойнство или често унижават нацията ни, най-вече с неграмотни действия, дори не толкова с компромиси… (компромисите са неизбежни, но неграмотността е непростима).

Ставало е вече дума, че българските политици предпочитат комфорта на йесмена. Той гарантира кариерна перспектива, одобрение отвън, а дава и удобно обяснение пред българите: така искат партньорите, така правим. Това е пагубно за страната. България трябва да се освободи от сателитния синдром, който е характерен за всички епохи, но в последните години стана особено унизителен. Това е и една от причините хората да чувстват достойнството си ограбено. Спомнете си естрадното самоубийство на българската дипломация на сцената на ООН преди месец, когато сами саботирахме кандидатурата на г-жа Бокова. Пример за безотговорно поведение беше и пропиляването на българските възможности в случая с „Южен поток”, който вече е „Турски поток”. Турция вече получи по-ниски цени на газа, а ние се превърнахме в енергийно кръгово кръстовище на Балканите, което всички потоци заобикалят. По-рано договарянето на българското членство в ЕС също бе съпроводено с ощетяващи компромиси, свързани със закриване на ядрени мощности и неудовлетворителни условия за българските агропроизводители. Примерите са прекалено много, уви.

Има хора, които са гласували за други кандидат-президенти, и които сега ще трябва да избират между Вас и г-жа Цачева. Бъдете откровен и се обърнете към хората, които няма да робуват на партийни пристрастия и секти, а ще гласуват наистина с разума си. Какво бихте им казали сега, защо да гласуват за Вас?

Моят призив е към всички граждани, които искат промяна. Които не приемат бедността, несправедливостта, административния рекет, разюзданата престъпност и картелите, каналджийството и телевизионните проповеди на днешната власт. Вашият глас, може да даде начало на оздравителния процес. Не давам празни обещания. Президентът няма правомощия да реши проблемите, но смяната в президентството е предусловие за всички промени, това е начинът да санкционирате властта и да дадете ход на демократичния процес.

Какъв ще бъде основният принцип, от който ще се водите в действията си, ако спечелите президентския пост?

Националният интерес, мирът, сигурността и благоденствието на хората.

Още от интервюто на Калина Андролова с ген. Румен Радев тук:

http://avtorski.pogled.info/article/79185/gen-rumen-radev-balgariya-tryabva-da-se-osvobodi-ot-satelitniya-sindrom

„Галъп“: Радев води на Цачева с 60:40 на балотажа

Андрей Райчев коментира кампанията между двата тура на изборите за президент и социлогическите данни за изхода от надпреварата в интервю за Радио „Фокус“.

Можете да прочетете мнението му тук:  http://epicenter.bg/article/–Galap–Radev-vodi-na-Tsacheva-s-60-40-na-balotazha/113754/2/48

Със 70 % срещу едва 19% за Цачева пък води Румен Радев в анкетата на сайта topnovini.bg

Ген. Румен Радев: ГЕРБ са в паника!

Нека да видим какво става в лагера на нашите опоненти, обзети от паника след разгрома на първия тур. Това каза за предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“ на БНР ген. Румен Радев.

„Казвам разгром не заради процентите, тук не говорим за някакви си 3-4 процента, но стана това, че те загубиха в София, Пловдив. Те загубиха в големите градове! Те изобщо загубиха в градовете на България. И нещо много по-страшно за тях – загубиха подкрепата на хората в активна възраст, на образованите хора. Предполагам, че вече сте виждали и разбивката на „Галъп“. Там има интересни таблици и интересни данни. Това разби мита, че за тях са всички образовани, интелигентни млади хора.“

Според Радев се усеща „пълното политическо безсилие“ на противниците му, които, в опита си да излязат от ситуацията, се превръщат в „дилъри на страх“.

„Първата мантра, първият страх е, че виждате ли, идва чудовището БСП-ДПС. Не го връщам аз! Те забиват този пирон в съзнанието на хората! Те бъркат президентските с парламентарните избори. Това са едни безпочвени внушения. Много ясно казах, че не съм водил и не водя никакви пазарлъци с партийни централи. Разчитам на гласовете на всички българи. Това го заяви и г-жа Нинова. Слушах и пресконференцията на ДПС – няма никакъв, явен дори, намек за подкрепа към мен. Те ще гласуват за промяната, каквото и да значи това. Но нека видим данните. Г-жа Цачева във смесените региони, ако видите данните от ЦИК, има два пъти повече гласове от мен.“

При данните от Турция Цачева също води пред Радев, както и при различните от българския етнос в социологическите разбивки, отчете той и оцени като „дилърство на страх“ и твърдението, че би променил евроатлантическата ориентация на България:

„Дилърство на страх в условията на пълно политическо безсилие! Даже не генерал Радев, а как го казваха: „червеният генерал“. Ами нека се строят Цачева, Москов, Ненчев, нека си покажат дипломите, да планират като мен 10-15 учения в системата на НАТО, с много полети, с много рискове, с реални действия. Тогава да се мерим кой какъв е. Така просто звучи несериозно.“

„България има ясна евроатлантическа ориентация и това никога, абсолютно никога не е било поставяно от мен за някакво разглеждане. Но ние в момента сме повече консуматор на решения в съюзите, в които членуваме. А трябва да станем генератор на решения в рамките на тези съюзи. Ето това управляващите не могат да постигнат! И рано или късно те усещат, че ще им се потърси отговорност за много пропуснати ползи от членството ни в тези съюзи. В никакъв случай няма смяна на ориентация, това е плашилото, което в безпомощност те размахват. И виждате ли, г-жа Цачева ще се изправи с гърди, ще брани всички млади от червения генерал, който ще ги лиши от тяхното бъдеще? – напротив, видяхме, какво мислят младите за нея“, подечертава ген. Радев.

Според Радев, страната ни има право да търси по-изгодни за своите граждани и бизнесусловия в отношенията си с Русия:

„Защо трябва еврофилията непременно да означава непременно русофобия? За тях евроатлантическата мантра означава непременно „враг с Русия“. За мен това е нездравословна позиция.“

Радев оцени министъра на отбраната Николай Ненчев като „отдавна компроментиран и дискредитиран министър, който е вреден за националната сигурност“. Той допълни, че страната ни има собствена авиация, а заплаща съвместните дейности по Air policing.

Кандидат-президентът припомни, че е поканил опонента си Цецка Цачева на дебат още миналата седмица и обеща да се яви на такъв, когато двата щаба се разберат: „Благодаря, че тя приема!“

Кандидат-президентът отвърна и на критиките относно липсата му на политически опит:

„Признавам, нямам опит в политически зависимости, в бизнес интриги, в корпоративни схеми. Много съм зле. Нямам опит, като други хора от отсрещната страна, да сменям партия след партия, само и само да извличам някакви облаги или да стоя на власт. Но имам опит, който те нямат! Имам опит как се работи всеотдайно за България“, казва в заключение Румен Радев.

Източник:

http://epicenter.bg/article/Gen–Rumen-Radev–V-bezsilieto-si-protivnitsite-mi-se-prevrashtat-v-dilari-na-strah-/113567/2/48