Архив на категория: Без категория

Да си спомним за…

 

Да си спомним за…

 

ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ

 

Признавам, че с немалко притеснение пристъпих към написването на тези редове. Защото, повярвайте, никак не е лесно да се разкаже истински   за Георги Харизанов. А и не зная досега да е писано нещо за него, а каквото и да се напише – все ще е недостатъчно.

Въпреки че завърших нашия университет, нямам спомен от него от студентските си години. Горд съм обаче, че бях негов колега като преподавател. Пазя дълбок респект към неговите професионални и морални качества. Георги Харизанов беше невероятен педагог и възпитател. Получил отлична фундаментална подготовка в Ленинградския електротехнически институт „В.И.Улянов” /”Ленин”/, той има неоспорим принос за изграждането основите на Факултета по електротехника и електрификация на селското стопанство /днес това е престижният Факултет по електротехника, електроника и автоматика/. Неговите идеи и педагогически опит са водещи при формирането на специалност „Автоматизация на производството”. По-късно той оглави и групата, занимаваща се с процесите на автоматизация и електронизация на мобилни селскостопански машини. Тези негови качества бяха оценени подобаващо от студентите, преподавателите и ръководството на Универститета и Георги Харизанов ръководи в продължение на много години катедрата, факултета и научно-изследователския сектор на Университета.

Георги Харизанов не познаваше егоизма, користолюбието и материалните подбуди. Като всяка богато и широщо скроена личност той не остана встрани и прие предизвикателството да участва активно в кипящите събития след промяната в есента на 1989 година. Съвсем закономерно оглави русенската партийна организация, а по-късно беше избран и за народен представител във Великото народно събрание. В онези времена на злоба, омраза и оплюване на всичко, свързано с миналото на нашата Партия, за него никой не каза лоша дума.Дори най-яростните критикари на разрушената система не намираха какво да изрекат срещу него. Георги страдаше, че идеите на социализма бяха хазартно проиграни, че отрицателните качества в националния ни характер намериха почва и избуяха. Споделял е с мен, че това е причината доброволно – забележете – доброволно да се  откаже от дейността си на народен представител и да се върне към преподавателската си работа. Не знам да има друг такъв случай в историята на нашия парламент.

Георги беше съвсем земен човек. Но той беше личност, която имаше мисия. За съжаление, коварна болест ни го отне. Той така и не успя да види осъществени мечтите си за един модерен Университет в нашия град.

Днес ние, неговите колеги и приятели, продължаваме да се вслушваме в съветите му, да се учим от неговата доброта и благия му характер. Надявам се, че от онзи по-добър свят, в който отиде, той прие нашата скромна благодарност  –  именуването на учебна зала на негово име в корпус 10 на Университета.

 

                                                                  Проф.Никола Михайлов                                        

 

Една от последните публични снимки на Георги Харизанов

 

 

 

 

 

 

ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ

ЗА НАС И НАШЕТО РАЗВИТИЕ

Някога, някога, толкова някога… Така се пееше в една чудна песен по тест на чудесния Недялко Йорданов. Не искам да изпитвате носталгия, не че няма защо. Думата ми съвсем прозаично е за продуктите, с които се храним, били те месни, млечни или зарзават някакъв. Та – някога имаше БДС /Български държавен стандарт/ за всеки един от тях, имаше си и органи, които проверяваха доколко се спазват тези стандарти от страна на производителите. Сега стандарти няма, на пазара изобилие от всичко, но това всичко би било направо за боклука, ако се прилагаха ония стандарти. Е, имаме някаква „Стара планина“, която я въведе един „отличил“ се министър в първото правителство на ГЕРБ, ала дори тя трудно би се вписала в същите тези стандарти. А, щях да забравя – имаме си и БАБХ /Българска агенция за безопасност на храните/. Каква дума само, а – безопасност! Да стават там за ядене, а за качество – който може да си го позволи, да купува „Стара планина“, който не – ясно какво.

Позволявам си тук да напомня на четящите тези редове разшифровката на ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Ако си спомняте колко ни убеждаваха как влезем ли в Европа, всичко ще е наред и от чешмите ще потекат едва ли не мед и масло като в приказките. Пустата му Европа, уж сме в нея, а се тъпчем с палмово масло вместо със сирене, с прат /най-долнокачествените остатъци от месо по кокалите, осмуквани с вакуум/, сланина, емулгатори, стабилизатори, Е-та разни и прочие вместо истинските колбаси, които ни предлагаха месокомбинатите от соцвремената, с натъпкани с нитрати и какво ли не още плодове и зеленчуци, внасяни не само от южните ни съседки и Полша а дори от Австрия?! Къде е тук европейското развитие, време е да се запитаме. Нали сме граждани, а не само данъкоплатци, нали ние, народът, сме суверен, а не Бойко Борисов! Едно време лозунгът беше „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“. И се шегувахме, че даже знаем името на човека. Сега няма как да знаем имената на всичките „граждани“, дето са за нашето европейско развитие. Само знаем, че допреди четвърт век държавата все пак се грижеше за нас и качеството на нашата храна, а сега – кучета ни яли. То и кучетата май се хранят по-добре от нас де.

Та – става дума за политиката на управляващите спрямо собствения им народ. Иде реч наистина за развитието на нацията – не онова, европейското, а истинското. Какво ще рече „безопасност“, когато става дума за храни, как се проверява тя, по какви критерии и показатели? И дали това, което поглъщаме всеки ден, не ни трови и постепенно, снижавайки нашата жизненост дори като нация? Не е ли това първостепенно задължение на всяка власт – да контролира качеството на храната на народа, който го е овластил?

Тръгнах с темата за храната, защото за нашия беден, сиромашки вече народ, тя е основното в това време на нужда. Но обещавам – ще стане дума и за духовната ни храна, за културата, за образованието, за целевото опростачване на българския народ.

До скоро.

                                                                       Валентин ХРИСТОВ

 

 

 

Коалиция „БСП за България“ кани русенци на среща с Корнелия Нинова

Петък, 10 март от 18.00 ч. в „Канев център“ на Русенския университет Коалиция „БСП за България“ кани русенци на среща с Корнелия Нинова и кандидатите за народни представители от русенска област.

След срещата гостите на събитието ще имат удоволствието да се насладят на изпълненията на ансамбъла на Нешка Робева.

Над 10% от учениците пушат, пият и се дрогират

Над 10 на сто от учениците на възраст от 13 до 19 години употребяват алкохол, пушат и се дрогират. Това показа проучване на Регионалната здравна инспекция в седем училища в Русе, Ветово и Две могили, информира сайтът http://www.arenamedia.net/

 

http://www.arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=29679

Защо „ТАРАЛЕЖ“?

Мнозина сигурно ще се запитат – защо сайтът на общинската организация на БСП в Русе се нарича именно „ТАРАЛЕЖ“? Веднага поясняваме:

Таралежът е едно доста миролюбиво и трудолюбиво създание на природата. Заедно с това, той символизира умението да се убоде всеки натрапник. Да се убождат властимащите, когато правят щуротии с парите и доверието на русенци е една от задачите пред БСП-Русе, която през този мандат на местната власт е в ролята на опозиция.

Средностатистическият таралеж има около 10 000 бодли, които се обновяват постепенно и периодично през 3 години. Старанието на БСП-Русе е да бъде в крак с времето и също да се обновява постоянно, бидейки организация с над 120 годишна история.

Таралежите имат имунитет към много отрови, включително към тази на пепелянката. Те могат дори да я хапнат, ако това се налага за доброто на русенци! 🙂

В сръбската народна медицина урината от таралеж се използва за лечение от алкохолизъм. Да излекуваме днешните ни управници от пиянството на властта и употребата й за лични интереси е друга важна наша цел.

Таралежът лесно се опитомява. Той умее да се сприятелява с домашни любимци, като кучето и котката, например. Пред нас също стои задачата да сприятелим колкото е възможно повече социалноотговорни организации, личности и граждански обединения в името на защитата интересите на русенските граждани и общината.

И накрая – с това заглавие на сайта ни ние казваме на управляващите: „Вършете си добре работата и не бъркайте в кацата с обществен мед – иначе ви очаква ТАРАЛЕЖ в гащите!“ 🙂

TaralejKlaviatura

Откъс от романа „Пилигримът и живата вода“ автор: Александър Неделчев

* * *

Скъсаха го за пръв и единствен път през юнската сесия на трети курс. По философия – любимия му предмет. Беше чел за изпита много и с истинско удоволствие. Дори научи наизуст един цитат от Енгелс, почти цяла страница, който го беше впечатлил особено силно. В него се обясняваше как „не може и не бива социализмът да побеждава в слабо или дори средно развити държави. Защото производителните сили не са достигнали онова свое ниво на развитие, което да изисква коренно различни производствени отношения…”

Боян беше от онези малцина студенти, които четяха с интерес не само учебниците по политикономия и философия, а и самите научни трудове на класиците. Дори „Капиталът” прочете, подчертавайки си с молив и препрочитайки най-важните според него пасажи. Когато след това четеше препоръчаните им монографии на български и съветски учени, той се учудваше на догматичния начин, по който те много елементарно и слагачески тълкуваха и разясняваха тезите и идеите на класиците. И това при положение, че в трудовете на Маркс и Енгелс многократно и изрично се подчертаваше как точно това не бива в никакъв случай да се прави. И как бързо се променя действителността и обществените отношения, в следствие на научните открития, новите технологии и възможности за обмен на знания. Беше се опитал да намери и прочете и нещо от критиците на философията им, за да добие по-пълна и реална представа за стойността на самото марксистко учение. Но в библиотеките имаше само критика срещу критиците. Самите им оригинални публикации просто не се издаваха и отпечатваха тогава и до тях имаха достъп само онези приближени до властта учени, които трябваше да ги оборват и да громят аргументите им.

Предварително си беше решил, че какъвто и въпрос да му се паднеше на изпита, той ще намери повод да цитира старателно назубрения откъс от Енгелс. И го направи. Изпитваше го някакъв главен асистент, доста посредствен преподавател и голям натегач. Без да влиза в спор с Боян по същността на цитата, той му зададе два закопаващи го допълнителни въпроса. Бяха нещо от рода на „Какво е казал Римският клуб за екологичната криза?”. Или „Какво е мнението на Карл Каутски за учението на Малтус?”

– Не мога да отговоря на въпроса. За Малтус мога да говоря, но не знам какво е казал Каутски за него – каза Боян. – Мисля, че в учебника нищо не е написано и за Римския клуб.

– Съжалявам, колега. Вчера скъсах един студент заради същия въпрос. Няма как да ви пусна и вас, съжалявам! – подаде му той книжката с доволна физиономия. – Има доста по темата в списание „Философска мисъл”. А и аз говорих по тези въпроси на лекциите си.

– Но аз нямах възможност да ги посещавам – опита се да се защити Боян. – Учихме в Москва през този семестър.

– Заповядайте на поправката, колега. Няма нищо фатално. Сигурен съм, че ще се справите – беше му отговорил с някаква ехидна усмивчица онзи.

Още от първи курс двамата с Николай се бяха запалили по философията и политикономията. И през последната година от следването си по цели нощи дискутираха за бъдещето на света. Сравняваха двете доминиращи тогава и противостоящи си обществени системи. Боян му разказваше за споровете им в Москва. Ники беше по-отявлен привърженик на западния начин на живот от него. Но и двамата знаеха, че в обществото им има нещо изначално сбъркано. Нещо, което ограничава инициативата на хората. Прави ги пасивни. Или съвсем отрано ги превръща в слепи кариеристи. Защо държава, като огромния и пълен с какви ли не ресурси СССР, да не може да произведе, например, достатъчно хубави дрехи за гражданите си? Защо се прехласваме по лъскавите западни автомобили, касетофони или телевизори, а не ги произвеждаме и ние? Толкова ли е сложно дори една проста качествена дъвка да се измисли, по дяволите!? Какво от това, че руснаците са първи в Космоса, след като и при тях, както тук, всичко е тотален дефицит?

Друг път се питаха с какво един обикновен работник е по-заслужил от един учител, например. Защо багеристът или стругарят получаваха в пъти по-високи заплати от един преподавател в университет? Защо бащата на Ники може да изкарва в Либия по хиляда и петстотин – две хиляди долара на месец, а тук колегите му да вземат едва по сто и осемдесет – двеста лева? И как може по такъв догматичен начин да се приема и да се проповядва като религия учението на Маркс и Енгелс? Та нали те самите са предупреждавали, че светът ще се развива и променя все по-бързо и трябва да се отчитат новите реалности и предизвикателства в обществените отношения?

Четяха във вестниците и обсъждаха дори решенията на пленумите на ЦК на БКП, с напразната надежда да открият отговорите на подобни въпроси, които не им даваха мира. И въобще не можеха да проумеят защо не се вземат и приложат и тук онези добри западни практики, които мотивираха хората много по-успешно, отколкото страхът от наказание. И които стимулираха в много по-голяма степен инициативата и естествения за човека стремеж към изява и признание. Добре, нека да няма частна собственост върху средствата за производство, щом това е най-голямото зло, разсъждаваха те. Но какво пречи онези, които могат и искат да дават повече на обществото със своите знания, талант, изобретателност или умения да получават по достойнство за труда си? Кому е нужна цялата тази изкуствена уравновиловка? И къде изобщо остава лозунгът „От всекиго според способностите, всекиму според труда!” Нима може да просперира едно общество, в което масата от посредствени и завистливи бездарници налага волята си над онези, които единствено биха могли да го изтеглят напред? Какво изобщо означава тази прехвалена „диктатура на пролетариата”, след като за истински пролетарии се смятаха най-необразованите и занимаващи се със затъпяващ ги допълнително физически или чисто механичен труд хора? Над кого е този диктат, след като вече няма богаташи и експлоататори, питаха се те двамата и спореха разгорещено до късно по нощите…