Русе

Живодар Душков

ИСТОРИЯТА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА

Тя можеше да бъде скрита
в килията, сред куп от ръкописи,
но сякаш провидял искрите,
с друг път ориса я Паисий –
на българите към душите.

Да спре го, не успя умората.
Преброди той села, паланки.
В словата вслушваха се хората,
изчезваше в очите сянка –
тъй изгревен изглеждаше просторът…

Свободен свят пред тях изграждаше
Паисий, взрян във бъднини.
От пепелта искри изваждаше,
просветваха отминалите дни
и древна памет се възраждаше…

„Сам Господ Бог така отсъдил
и дал ни къс от Рая за Родина.
Светци сме имали, царе – премъдри,
с вразите си били сме силни…
България била е и ще бъде!“

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за