Крум Зарков избра България пред Франция

Крум ЗАРКОВ е на 35 г. Член е на ИБ на БСП и международен секретар на партията. Завършил е Сорбоната в Париж, специалност международно публично право и право на международните организации. Работил е в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-то и 42-то НС. Женен, с едно дете.

Крум Зарков е водачът на листата на „БСП за България“ в Русе. Той е едно от младите лица, на които левицата залага в предстоящата предизборна кампания. Дава си сметка, че е външен човек за русенци и че го чака тежка предизборна надпревара. Местните журналисти вече го посрещнаха като на изпит – препитаха го за имена на улици и гари. Зарков обаче не се притеснява, иска да постави на национално равнище проблемите на Русе. Твърди, че русенци с право имат сериозно самочувствие за себе си, според него Русе е сред най-европейските градове в България. „Тук са се случили много неща за първи път, но Русе остава извън дневния ред на медиите, за него не се говори така, както за Варна и Пловдив, а напоследък и Бургас“, твърди Зарков и е категоричен, че ще промени нещата. Уверен е, че ще успее, защото освен него всички в листата на „БСП за България“ са местни. Не пропуска да „захапе“ и основния си конкурент от ГЕРБ Пламен Нунев. Според него гербаджията не е направил нищо за района и явно е забравил, че е русенец, докато кара поредния си депутатски мандат в София. Едно от първите неща, които Крум иска да види след изборите в Русе, е постоянна приемна на депутатите-социалисти.
Зарков признава, че е попаднал в политиката случайно. С усмивка и леко притеснение разказва, че далеч не е бил добър ученик в столичната Френска гимназия. Заминаването му да учи в Дижон, Бургундия, обяснява като младежка авантюра – никой от приятелите, с които е заминал, не е мислил, че

Франция ще промени живота им

С лека тъга, примесена с гордост, разказва за успехите на съучениците си, някои от които вече са чужди граждани. Самият той още през първата година е бил сигурен, че ще се върне в България. Останал във Франция по-дълго, само защото… „Когато се справиш с една задача, ти дават нова. Ако се справяш – успяваш, и докато се усетиш, са минали 10-11 г., а животът ти е тръгнал по определен път.“
Благодарен е на опита, който е получил във Франция, а и покрай останалите си пътувания по света. Осъзнал е отговорността да се справяш сам, далеч от близки, да се бориш за всеки лев в джоба си. Брал е грозде, работил е и в „Макдоналдс“, за да се справя в чуждата страна. Донякъде оправдава хората, които са избрали чуждите страни за свой дом, но добавя, че не е виждал щастливи емигранти. Със съжаление говори за „бачкаторите“, които са принудени да заминат, за да могат да издържат семействата си.
Смята, че единственият начин да върнем сънародниците си от чужбина е да се погрижим за българите в България. Това е и една от мотивациите му да се захване по-активно с политиката. Дразни се, когато чуе някой да генерализира и да говори на ангро за сънародниците ни зад граница. „Там до голяма степен се възпроизвежда българското общество такова, каквото е тук. Да, има много успешни хора, но те щяха да се реализират и тук. И там има такива, които се борят за оцеляването си всеки ден.

Българите в чужбина

милеят за родината си много повече от някои от тези, които са останали тук“, разказва бившият почти французин.
След първоначалния шок и края на купонджийския период Зарков се заема сериозно с френския и обучението. Заради успеха си е прехвърлен в Сорбоната, специалността му е международно право. Упорството му е оценено – първенец е в елитната специалност „Международно право и право на международните организации“. В Сорбоната му предложили да стане асистент към Центъра за изследване и науки в областта на международното публично право… Зарков обаче избира България и се връща, за да бъде юрист у нас. Казва, че е привилегирован да има здраво семейство и приятели, които да го теглят към България, други нямат такъв стимул. Прибира се в страната с приятелката си Ирина, която впоследствие му става съпруга и го дарява с най-голямото богатство – синът им Костадин. Смее се, когато го попитат дали жена му ходи на партийни мероприятия с него. Твърди, че е еманципирана жена, която избягва подобни мероприятия, но напоследък силно е засилила интереса си към политическите теми и дебати.

Жена му е детски психолог

Крум с гордост казва, че сферата, която е избрала за реализация, е доста социална, тъй като се грижи за деца със заболявания.
Реакциите на близките му по повод връщането в България били разнопосочни. Признава, че е от поколението, което е отраснало с мантрата, че бъдещето е в чужбина, а реалността у нас е мъглява и несигурна. Не съжалява за решението си да дойде в България.
У нас Зарков започва работа като юрист в Комисията за конфискация на незаконно имущество, от нея се прехвърля като неполитизиран експерт в парламента. Подчертава, че е работил там, когато НС е доминиран от ГЕРБ. „Минах едно гербаджийско Народно събрание, минах и едно, което бе доминирано от БСП. Видях разликата – нивото е различно – и на депутатите, и на парламентарната група“, обяснява той избора си да стане член на БСП. Признава, че още от дете имал уклон към

левите политики

Със съучениците му обаче били облъчвани сериозно, че БСП принадлежи по-скоро на миналото, отколкото на бъдещето. Твърди, че френските студенти масово са с левичарски увлечения, това го подтикнало да започне да се интересува по-сериозно и от българския политически живот. Узряването му за политиката обаче идва едва след опита му в парламента. И с помощта на Атанас Мерджанов, който започва да го води по партийни мероприятия.
Освен експерт по международно право Зарков има опит и с драматургията – автор е на две пиеси, едната дори е отличена с поощрителна награда от столичния Сатиричен театър. На изумлението от разностранните му интереси отговаря, че всъщност и двете произведения са по тематики, които са му близки – политическият живот и съдебната реформа. Първата пиеса е провокирана от плоскостта на политическия дебат и от лицемерието на политиците. Като неполитизиран експерт бил възмутен, но не можел да изрази публично мнението си, нямало и кой да го чуе. Затова написал текст, посветен на президента. Наградената пиеса пък проследява живота на прокурор, чиято кариера расте, само защото отказва да реши което и да било дело. „Изобличих ги

чрез сатирата

И двете пиеси бяха плод на безсилие, явно съм имал заложена в себе си политическата позиция“, смята Зарков.
Крум е син на една от емблематичните криминални журналистки Анна Заркова. През смях казва, че в момента му е лесно – по думите му всеки истински журналист симпатизира на опозицията и изобличава грешките на управляващите. Страхува се, че най-критичните забележки от нея ще получава, когато БСП спечели изборите. Това й е работата, признава ведро той. Ако майка му все пак има поглед върху политическите процеси у нас, баща му, известният коремен хирург д-р Костадин Зарков, бил далеч по-скептичен и резервиран към новото поприще на сина си. Покрай него обаче се политизирал и даже се включва със съвети.
Едно от най-младите лица в ръководството на БСП все още не може да повярва на стремглавото си издигане в партията. „Мисля, че стана, защото никога не съм го искал.

Мечтаех да съм юрист

не съм мислил да съм политик“, признава той. Заради опита си в парламента и институциите Зарков твърди, че знае какво трябва да прави един народен представител. По-изненадан бил от това как се става депутат и как се заема изборна длъжност. „Политиката все повече става шоу и спектакъл. Качествата, които трябват, за да си добър кандидат, съвсем не са тези, които са необходими, за да си добър депутат например. Добрият кандидат трябва да е провокативен, остър, докато добрият депутат трябва повече да седи върху банката, да чете закони, да бъде вглъбен, да гледа различни точки, понякога дори да е консенсусен. Качествата да си добър премиер са различни от тези, за да водиш листа. Бойко Борисов го доказа – беше много добър кандидат за всичко, а се оказа адски слаб премиер“, обобщава водачът на листата в Русе.

Източник Дума

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за