И след седем десетилетия Васила Илиева (Вася Бойчева) си остава „Вася – гвардейката, Вася – фронтовачката“

И след седем десетилетия Васила Илиева (Вася Бойчева)
си остава „Вася – гвардейката, Вася – фронтовачката“

На 1 юни 2016 г. в Русе бе открит Мемориал на загиналиге във войните. Сред официалните лица бе и Васила Илиева (Вася Бойчева) – председател на Областния съвет на Съюза на ветераните–Русе от войните. Под нейно ръководство миналата година се проведе обществено обсъждане на проектите за този мемориал, утвърди се един от тях, който и се реализира. Присъстващите бяхме впечатлени от жаркото й и живо слово, от ордените и медалите върху военната й униформа – отличията, от които държавата ни в последния четвърт век се отказа; но всяко от които напомня за сражения и битки, за спасен живот или загуба на боен другар на фронта на войната или за победи на трудовия фронт…
Васила Илиева (Вася Бойчева) е родена на 31 март 1927 г. в с. Гагаля (дн. Николово), Русенско. Едва 6-годишна остава сираче, тъй като баща ѝ Стоил Касабов, участник в Септемврийското въстание, е убит от жандармеристите броени дни преди края на 1933-а. 17-годишното момиче, още не завършило Девическата гимназия в Русе, възприема като своя кауза мобилизиращите думи „Всичко за фронта, всичко за победата“ и на 10 октомври 1944 г. постъпва доброволка. Заедно с Луна Джейн (сестра на известната русенска антифашистка, политкомисар на Червенската партизанска чета Тинка Джейн – 1921-1943 ) и с Паломба Ешкенази попадат в Първа гвардейска рота, чийто командир е поручик Атанас Пенев. Под негово ръководство изучават стрелково дело и тактика, придобиват и практически умения, които ще им бъдат необходими на фронта. След краткото военно обучение в Русе заминават в София. Тук Вася се обучава в Медико-санитарната школа на Българския червен кръст. На фронта попада като част от състава на 12. плевенска тежко-хирургическа болница. Разполагат се в Ихарошберен (Унгария). Главният лекар д-р Чомаков бащински съветва медицинските сестри и санитарите, които извеждат от предната линия ранените, да помагат, но и да се пазят от вражеските куршуми. В спомените на Вася Бойчева най-ужасни били дните от 6 до 10 март 1945 г., когато вследствие на нескончаемия обстрел земята почервеняла от кръвта на убитите и ранените български войници. В паметта ѝ тези дни остават като „голямото клане“, независимо че не става въпрос за използването на щикове и ножове. Районът на болницата– въпреки огромния червен кръст, нарисуван върху покрива с цел да „сигнализира“ що за обект е сградата, бил обсипан с тонове бомби и на 6 май…
След години Нейно Величество Случайността предлага щастлива среща. Васила Илиева (Вася Бойчева) е част от българската делегация, посетила Москва по повод 50-годишнината от Девети май. Пред препълнената с ветерани огромна зала нашата гвардейка разказала и за жертвите, и за това как тя била ранена и благодарение грижите на „д-р Ольга“ – една от лекарките от прифронтовите лазарети на Червената армия, оживяла… Внезапно от един от балконите се чул женски глас, а думите отекнали сред притихналата аудитория: „Здравствуй, Василиса! Здравствуй, милая!“. Била „д-р Ольга“…

В отминал ден са
изстрели,
фугаси,
оръдия
и огненохвъргачки,
ала и днес
в съня си
медсестрата Вася
за мъртвите войници
горко плаче…
В сърцето
болката
все не угася…
и Вася
пак Гвардейка е
и Фронтовачка.

Живодар Душков

Сподели:Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter

Остави коментар

avatar
  Subscribe  
Уведомление за